Много важни открития се правят случайно или погрешка. Не винаги е може да се оцени тяхната стойност веднага, но рано или късно тези щастливи случайности позволиха на човечеството да направи огромна крачка напред:

Животът става цветен
До средата на XIX век повечето европейци носели дрехи в сиво, бяло и кафяво. И това не било въпрос на мода или вкусови предпочитания - само много богати хора можели да си позволят ярки неща. Повечето багрила се получавали от естествени материали, които бързо се развалят и поради това струват скъпо.

През 1856 г. август Вилхелм Хофман, професор в Кралския колеж по химия в Лондон, поръчал на химик студент, Уилям Хенри Перкин, да изследва анилина, извлечен от каменовъглен катран. Ученият се надявал да получи хинин, който по онова време се използвал за лечение на малария.

Вместо желаното съединение, Перкин изолира странен тъмен прах. Той го разтворил в алкохол и видя как цветът се промени на ярко лилаво. Както се оказа по-късно, този прах боядисва добре коприна.

Перкин нарича получената субстанция моверин, напуска науката, основава първата фабрика в света за производство на изкуствени бои и става богат.

Впоследствие учените започнали да произвеждат багрила и в други цветове от каменовъглен катран и това слага край на естествените багрила.

Не винаги е полезно да си миете ръцете
През 1879 г. химикът Константин Фалберг проучва свойствата на битума в лабораторията на университета "Джон Хопкинс" (САЩ). След като се връща у дома, ученият пропуснал да измие ръцете си и седнал на вечеря, но всичката храна му изглеждала сладка. После се върнал в лабораторията и започнал да изследва съдовете, в които онзи ден правил опити. Оказало се, че веществото което придало сладкия вкус на пръстите му, е продукт на смесването на орто-сулфобензоена киселина с фосфорен хлорид и амоняк.

Ученият го нарекъл захарин и няколко месеца по-късно, в сътрудничество с колегата си Ира Ремсен, публикува статия за синтеза на новото вещество. Научният свят посрещнал това откритие резервирано. Едва когато през 1884 г. Фалберг патентовал химическата формула на захарина и започнал промишлено производство, изкуственият подсладител станал невероятно популярен. Лекарите го предписвали за главоболие, затлъстяване и гадене, а от 1907 г. започват да го препоръчват диабетиците като подсладител.

Тайнствени лъчи
Вилхелм Конрад Рьонтген изучавал електрическите заряди и свойствата на катодните лъчи в стъклени вакуумни тръби, често оставайки на работа по-късно. И така, на 8 ноември 1895 г., когато напускал лабораторията вечерта, той забелязал странен блясък. Светел екран  от  барий, зад който имало катодна тръба, физикът забравил да я изключи в края на експеримента. Той изключил тръбата и светлината изчезнала.

Това така заинтересувало учения, че започвал да експериментира. Поставял различни предмети пред тръбата и проверявал дали отразяват лъчите или ги пропускат. В крайна сметка, сложил ръката си пред тръбата и забелязал, че тя проблясва на изображението, прожектирано на екрана.

След това изследователят заменил тръбата с фотографска плака и получил първата рентгенова снимка. На нея била ръката на жена му и впоследствие обиколила целия свят. През 1901 г. Рьонтген получава Нобеловата награда за физика за откритието си.

Малко повече за ползите от мръсотията
Шотландският бактериолог Александър Флеминг бил известен със своята разтурия. В кабинета му били приснати реактиви, инструменти и храна, а петриевите панички - лабораторни съдове, използвани за култивиране на бактерии, много рядко били измивани. Благодарение на това Флеминг направил две големи открития, а едното от тях предизвикало истинска революция в медицината.

През 1922 г. ученият се простудил и се изсекнал в петриевата паничка, в която отглеждал бактериалната култура Micrococcus lysodeicticus. След известно време си спомнил и решил да провери какво става в лабораторния съд. Оказало се, че всички микроби в него са умрели. Така Флеминг открива ново вещество с антибактериален ефект - лизозим.

После през есента на 1928 г., изследователят се върнал след едномесечно отсъствие в лабораторията си и забелязал плесен на една от плочките със стафилококови култури. При по-внимателно изследване това се оказали гъбички от вида Penicillium notatum, а стафилококи вече нямало. Флеминг решил, че мухълът произвежда вещество, което убива бактериите. Шест месеца по-късно той успял да го изолира и го нарекъл пеницилин. Така започва ерата на антибиотиците.

Само през годините на Втората световна война пеницилинът е спасил около двеста милиона живота, а Флеминг получил Нобелова награда през 1945 г. за откритието си.

Лекувате сърцето, получавате секс
Първото лекарство в историята за лечение на еректилна дисфункция е измислено случайно. През 90-те години на миналия век служители на фармацевтичната компания Pfizer работели по създаването на лекарство за ангина и исхемична болест на сърцето.

Изследователите искали да получат вещество, което би довело до разширяване на кръвоносните съдове, защото сърцето чувства липсата на кислород при стенокардия. Клиничните проучвания обаче търпели неуспех отново и отново. Или лекарството UK-92480 нямало ефект, или ефектът му бил много кратък, а и постоянното му използване причявало мускулна болка при доброволците.

Хапчетата причинявали и друг страничен ефект, на който изследователите не обръщали много внимание в началото - след няколко дни  прием от доброволци, ерекцията им се подобрила. Дори и в случаите, когато мъжете не си спомняли кога за последно са имали.

Компанията отново организирала клинични изпитания (този път успешни), в които участвали около три хиляди доброволци. В началото на 1998 г. лекарството, което получило търговското наименование "Виагра", излиза на пазара.