С настъпването на първия ден от Новата година на Хавайските острови, едно рядко същество не успя да изпълзи от черупката си, за да го посрещне: Джордж, последният охлюв от вида си и местна знаменитост, почина на 14-годишна възраст.
Смъртта на Джордж, представител на вида Achatinella apexfulva, хранещ се с гъбички, водорасли и бактерии, символизира упадъка на биологичното разнообразие на Хавайските острови, където климатичните промени и инвазивните хищници оставили своя отпечатък върху местните животни и насекоми. Охлюви като Джорд играли важна роля в песните и легендите на местната хавайска култура, според която охлювите издават звуци и са “гласа на гората”.
Джордж, който никога не е живял в истинска гора, бе талисман на застрашените хавайски охлюви. След бума на патогени в местна лаборатория, той стана единствения оцелял представител на вида си и бе посещаван от стотини, ако не и хиляди ученици. Въпреки звездния си статус, Джордж не бе от най-красивите охлюви. Дейвид Сишо, координатор на програмата за предотвратяване изчезването на Хавайските безгръбначни, го описва като „стар и посивял“ и допълва, че Джордж е „отшелник“, който предпочита да остане в черупката си, когато се появят другите нощни охлюви.
Макар учените да се надяваха, че хермафродитът Джордж ще остави поколение след себе си, самотният му живот изключваше подобна възможност.
Охлюви като Джорд били масово разпространени по Хавайските острови. Всъщност видът Achatinella apexfulva бил първият, за който писали чуждестранни учени. През 80-те години на 18-ти век, капитан Джордж Диксън пристигнал на Хаваите и получил венец от черупки на предците на охлюва Джордж. По онова време охлювите висели от дърветата на гигантски купове и били леснодостъпни за учени и събирачи.
В онези години съществували удивителните 752 вида , почти толкова колкото живеят общо на територията на Канада и САЩ в момента. Охлювите вероятно били пренесени от морските птици преди милиони години, когато процъфтяли и се развили в различни видове. Липсвали естествени врагове и дори след като полинезийците донесли плъхове на острова, числеността им останала значителна. Всичко се променило, когато започнали да пристигат европейците.
До първото десетилетие на 20 век, много от видовете вече били заплашени от изчезване. После се появил видът Euglandina rosea. Подобно на много други инвазивни видове, и той бил представен на Хаваите с определена цел. През 1955 Euglandina rosea бил пренесен на острова с надеждата да контролира популацията на гигантския африкански охлюв - вид, чиито черупки биха могли да пробият автомобилна гума, и който попаднал на острова случайно. Така и не се справил със задачата, вместо това започнал да изяжда местните охлюви. За разлика от хавайските охлюви, които се хранят с разлагащи се листа или гъбички, растящи по дърветата, Euglandina rosea ядат други охлюви, проследявайки ги по следите от слуз и атакувайки ги с брутална ефективност.
Когато Майкъл Хадфийлд почетен професор по биология в Хавайския университет, започнал да изучава хавайските охлюви през 70-те години на 20 век, той бил изумен от невероятното им разнообразие. Той и други учени се отправили на експедиции в гората, където заграждали участъци с големина 5 х 5 метра, изследвали и маркирали популацията от охлюви с писалка и водоустойчив лак. Връщали се месец по-късно, за да видят как се справят охлювите и събрали информация за продължителността на живота им, поведението и ролята им в екосистемата.
Хадфийлд изследвал и вида Achatinella apexfulva, към който принадлежал и Джордж. Видът бил необичаен с това, че ражда малки с дължина от 4 до 5 мм, но започва да се възпроизвежда едва като достигне 5-годишна възраст, при това само няколко пъти в годината. Често Хадфийл се натъквал на представители на хищния вид Euglandina rosea, дебнещ плячката си.
Колкото по-дълго работел, ученият на толкова повече разрушения се натъквал. Той и други учени често пристигали на острова, за да открият разпръснати празни черупки.
Що се отнся до Джордж, черупката и тялото му били съхранени, наред с двумилиметрова жива проба от “крака” му, която била изпратена в “Замръзналия зоопрак” в Сан Диего с цел някой ден да бъде клониран, а видът възкресен.
Източник: theguardian.com
