Двама младежи пропътуват 1600 км по най-дългата жп линия с най-дългия влак. Това е Sаhara Freight, пътуване без билет с товарен влак през пустинята, в случая - 4 дни с композиция със 180 вагона желязна руда.

Младият човек в кадър е от Украйна, приятелят му с камерата е англичанин. Двамата се впускат в това приключение през една от най-бедните страни в света - Мавритания. Там всички са много бедни. Около 60% от населението живее под прага на бедността, а прагът на бедността е 5 долара.

Някак си двамата пътешественици ги докарват до нещо, което условно може да се нарече гара и им остава само да чакат влак.

Ако ви се струва, че няма да раберете какво се говори във около 20-минутната документалка за това приключение, не си го слагайте на сърце. В повечето от диалозите и участниците в тях не разбират нищо от казаното. Но ситуациите са красноречиви. Например, когато на гарата сред пясъците нашият пътешественик иска да разбере кога е следващият влак. Местен му отговаря с тайнствени жестове над часовника.

"Трябваше да уча френски", отбелязва нищо неразбралият младеж.

Относно неговите обяснения, реплика от филмчето дава яснота:

"Да взема да ви разходя наоколо, да ви разходя из място, което и аз не познавам". Все пак имаме колкото е споделил информация на руски, със субтитри на английски. Коментарите в чата са на всякакви езици

"Вагони с въглища... Има ли още някъде такова нещо", диви се потребител с акаунт на корейски, объркан от желязната руда.

Първият влак, който пристига е безкрайно дълъг, има много товарни вагони, цистерни и даже се вижда един пътнически вагон. Но не се качаме на него, защото пътува за пристанището.

Железният път минава по границата на Мавритания и Западна Сахара. И те го изминават във вагон с руда. Открит вагон, с увити глави и очила, с бисквитки и единственото, което ги свързва с цивилизацията е GPS-а, на който виждат докъде са стигнали