Само тракането на влаковете в тунела подсказва, че Growing Underground не е стандартна ферма.
Редиците копър, репички и уасаби биха могли да се намират във всяка една оранжерия, но тези растения са на 100 фута под улица Clapham и ни демонстрират, как ще изглежда градското земеделие.
Подземната ферма е разположена в няколко бомбоубежища от Втората Световна война от близо 5 години, а Ричард Балард, един от основателите и, планира да оползотвори и останалата част от пространството по-късно през годината.
“Пазарът за зеленчуци във Великобритания е един от най-бързо разрастващите се. Цените в супермаркетите са едни от най-ниските. Ако направим така, че идеята да проработи тук, значи би могла да проработи навсякъде”, казва той.
Комерсиалното градско земеделие е редовна тема на събития като Световния икономически форум, където хората с власт обсъждат настоящите хранителни стратегии, обвинявани едновременно за затлъстяването и недохранването.
Урбанизирани земеделски проекти съществуват по цял свят, най-вече в САЩ, Япония и Холандия. Те варират от аквапоник – растителни и рибни ферми – до вертикални градини, в които растенията се радвиват в поставки.
Индустрията бележи ръст.
Фактът, че подземната градина се намира в Лондон улеснява работата на компанията, доставките се извършват в рамките на час.
Съществуват и други предимства. Температурите под земята никога не падат под 15 градуса по Целзий, докато оранжериите на повърхността трябва да се отопляват. Събират се повече реколти: 60 на година, в сравнение с едва 7 в традиционните ферми и около 25 в оранжериите. Електричестовото, нужно за захранване на подземните ферми, е един от основните проблеми, но компанията вярва, че възобновяемата енергия ще свали цената.
Друга подобна инициатива - Edenworks в Бруклин използва азотни остатъци от тилапия и костур в аквапонната си рибна ферма за изхранване на растенията.
“В момента прахосваме безумно количество храна”, казва Клеър Бас от консултантската фирма Department 22. Според нея 1/3 от храната по света се изхвърля.
Сред другите подобни идеи са отглеждане на пчели на покрива, ферма за развъждане на насекоми на кръгови кръстовища в Стокхолм, рециклиране на домашна храна за 24 часа, плаваща млечна ферма в Ротердам, която трябва да заработи по-късно през годината.
Футуристичните хранителни компании може и да изглеждат като добра инвестиция, но когато капиталът се изчерпи, много от бизнесите се свиват. Зоопаркът Paignton в Девън бе един от първите, пробвали вертикално фермерство през 2009, с помощта на системата VertiCrop. Те отглеждаха листни зеленчуци като манголд и бок чой за маймуните си. 5 години по-късно се отказаха от системата. Компанията, стояща зад нея - Valcent – която монтира и парници по покривите на автомобилни паркинги в Канада, фалира през 2014.
Градското земеделие трябва да напомни на градските обитатели откъде идва храната им.
В крайна сметка, трябва да плащаме повече за храната, убедени са експертите. От индустриализацията насам сме екстернализирали истинската стойност на храната, а сега плащаме реалната цена под формата на климатични промени, засушаване, почвена ерозия и заболявания, свързани с диетата.
Източник: theguardian.com
