Според многобройни неотдавнашни проучвания, човешките чревни бактерии могат да повлияят на различни аспекти на нашето физическо и психическо здраве. Много от тях са "неизследвани" от учените. Ново проучване сега разкрива около 2000 неизвестни досега чревни бактерии.

Последните проучвания показват, че чревният микробиом може да играе роля при болестта на Паркинсон и деменцията и а обясни защо лечението с диабет тип 2 работи добре при някои, но не и при други.

Близо 2000 нови вида бактерии в червата, които учените никога не са култивирали в лаборатория преди, са открити с нов метод. Новите изследвания, публикувани в Nature. 

Екипът от изследователи от Европейския институт по биоинформатика (EMBL-EBI) и института Wellcome Sange в Хинкстън, Великобритания, използваха изчислителен анализ, за ​​да оценят пробите от микробиома в червата от участници от целия свят.

"Изчислителните методи ни позволяват да изучаваме бактерии, които все още не можем да култивираме в лабораторията", обяснява авторът на изследването Роб Фин от EMBL-EMI.

"Използването на метагеномика [анализ на генетичен материал] за възстановяване на бактериалните геноми е малко подобно на реконструирането на стотици пъзели след смесването на всички парчета, без да се знае как изглежда крайната картина и", пояснява ученият продължава той. "Изследователите сега са на етап, в който могат да използват набор от изчислителни инструменти, които да допълват, а понякога и да ръководят лабораторната работа."

Нов подход
Екипът е успял да реконструира 92 143 генома от проби от 11,850 различни чревни микробиома.

Това позволи на изследователите да идентифицират 1952 вида чревни бактерии, за които нито те, нито други не са знаели до този момент.

Много видове бактери са „поддържали нисък профил“ - учените ги открили само в много малък брой в червата, или не могат да оцелеят извън чревната среда.

Това, отбелязват те, досега е попречило на учените да добавят такива видове към списъка на познатите чревни бактерии. По тази причина екипът,  решил да предприеме ново подхот в това проучване маршрут - и да използва комбинация от дигитални методи, за да състави по-всеобхватна "карта" на човешкия микробиом.

"Изчислителните методи ни позволяват да получим представа за многото бактериални видове, които живеят в човешкото черво, как се развиват те и какви роли могат да играят в тяхната микробна общност", казва съавторът на изследването Александър Алмейда.

Създаване на карта на чревния микробиом
"В това проучване", обяснява Алмеида, "ние използвахме най-изчерпателните публични бази данни на стомашно-чревните бактерии, за да идентифицираме бактериални видове, които не са били наблюдавани преди. Методите за анализ, които използвахме, са много възпроизводими и могат да бъдат приложени към по-големи, по-разнообразни набори от данни в бъдещето, което позволява по-нататъшни открития."

"Изследвания като това ни помагат да създадем така наречената карта на човешките черва, което в бъдеще може да ни помогне да разберем по-добре човешкото здраве и болести и дори да правим диагностика и лечение на стомашно-чревни заболявания", кава съавторът на изследването Тревор Лоули от института Wellcome Sanger

Учените в момента знаят сравнително малко за бактериалните видове, които са характерни за популации извън Европа и Северна Америка, подчертават изследователите.

"Виждаме, че много от същите видове бактерии се появяват в данните от европейските и северноамериканските популации. Въпреки това, малкото южноамерикански и африкански масиви, до които имахме достъп за това изследване, показаха значително разнообразие, което не присъства в предишните популации," отбелязва Фин.

"Това предполага, че събирането на данни от по-слабо представените популации е от съществено значение, ако искаме да постигнем наистина цялостна картина на състава на човешкото черво", добавя той.