По стара традиция жителите на село Добрич, община Димитровград, днес след водосвет зарязаха лозята си в чест на празника на Трифон Зарезан по стар стил, който според тях по-добре отговаря на климатичните условия на региона.

Зарязването започна от лозето на кмета на селото Марин Маринов, като традиционно бе отрязан специално запазен салкъм през зимата.

Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност. Православната църква чества празника на 1 февруари, посвещавайки го на Св. Трифон – лечител и мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради вярата си. От векове обаче, по стар обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези.

Интересното при този празник са старите български традиции, които на места в България спазват и днес. Точно това ѝ е хубавото на традицията, колкото по-стара е толкова по-хубава, точно както старото вино и старата любов и старото приятелство.  

В някои части на страната още от вечерта се събират пари за жито, свещи, ракия и гощавка. Рано сутринта бият камбаните като за голям празник, а всички се съберат първо в черква. След литургия мъжете отиват на лозята. Домакинята трябва да им е приготвила хляб, пълнена с ориз или булгур кокошка, която първо е сварена, а след това запържена. В новата торба задължително са слага от най-хубавото вино, а някои вземат и светена вода.

Самият ритуал по зарязването започва с молитва и благославяне на лозето и овошките. Стопанинът на  първо се прекръства и след това изрязват три пръчки от лозичките, след което наливат виното по стеблото и лозичките и се  прекръства отново. В Източна Тракия се садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите масиви, един подвиква: „Трифоне, къде си?” А друг отговаря:” Под лозата, от грозде не се виждам!” Първият добавя: „ До година хич да не се видиш!”

След зимния слънчев кръговрат Трифон Зарезан е първият празник, чиято обредност с инициален стопански характер се изпълнява сред природата.