Какво кара една млада жена на 32 години, която буквално преди да проходи сяда в инвалидна количка, да запише да учи средно образование? Сигурно много други неща, освен силен дух и желание за развитие. Разказва ни самата Ася Кьорова от родопското село Стърница в община Баните.
Ася е родена на 28 юли 1986 година. Откакто се помни е в инвалидна количка, а диагнозата ѝ е толкова сложна, че не може дори да я запомни. Заради нея момичето е с 95% инвалидност, но със завидно чувство за самоирония казва, че единственото нелечимо заболяване, от което страда, е заплес, но сигурно заради него цял живот мечтае да учи.
Болестта обаче я приковава към „стола на колелца“, и за да посещава селското училище до 4 клас, се налага майка ѝ всеки ден да я носи на ръце около километър до там и обратно.
„След това обаче натежах и мама нямаше сили да ме носи. Затова се наложи да си остана вкъщи. А толкова много исках да съм пак с децата. Тогава започнаха учители да идват, но не беше същото.“, спомня си Ася, която с индивидуално обучение у дома завършва основно образованиее, благодарение на учителите, които идвали от съседното село Давидково, за да я обучават вкъщи.
Момичето с голяма усмивка си спомня, че много искала да продължи образованието си, но тогава в гимназията в Баните ѝ казват, че няма свободни учители, които да пътуват до селото ѝ. Родителите ѝ нямали автомобил, а и да имали, баща ѝ също страдал от заболяване и не можел да шофира.
„Гадно ми стана… много ми стана мъчно… “, спомня си днес Ася, но не се разделя с голямото желание да завърши образованието си.
И съдбата ѝ дава този шанс през 2018 г, когато разбира, че вече има отворена програма за започване на работа за инвалиди и решава отново да опита да учи, за да може да работи. Не познавала директора на СУ „Христо Ботев“ в Баните Пенчо Токучев, но се свързва с него и му разкрива мечтата си. Ася винаги ще си спомня този първи разговор с него и щастието, когато чува репликата: „Никога не е късно за учене!“.
„Той е прекрасен човек, много внимателен, даде ми учебниците, оправи ми всички документи, за да мога да уча! И така започнах да ходя до училището в Баните, макар учениците да не ми вярват, че съм на 32 години, нали съм дребничка и слабичка. ”, шегува се Ася и признава, че единствено племенникът ѝ – деветокласник, се закачал с нея, че времето за учене е минало. И то защото го моли за помощ с дробите по математиката, която много я мори.
„Най-трудна ми е математиката, не е като смятането в 8 клас. Другите предмети са ми лесни, чета и запомням, ама дробите няма как да ги науча и затова ходя в училище където ми помагат. Любима ми е литературата, аз по принцип обичам да чета, вземам си книги от библиотеката в Стърница, повече чета в интернет. Абе, трудно е да си ученик!“, казва Ася и добавя: „Сега съм много доволна, че си взех всичките 15 изпита за 9 клас, успехът ми не е лош, ама математиката… “, споделя младата жена, но е много щастлива, че ще има образование.
Учителите и директорите обаче са впечатлени от упоритостта на Ася, а директорът признава, че всички са изумени от огромното ѝ желание и труда, който полага, защото никога не са имали ученик с такава висока степен инвалидност. Преподавателите ѝ не крият възхищението си от това как Ася учи, рецитира наизуст дори разказите по литература.
Сега младата жена чака учебниците за 10 клас, защото взема два класа за година. „Надявам се като завърша да намеря някъде работа, защото не може само в къщи да се стои!“, разкрива следващата си мечта младата жена, която преди време стигна до „Шоуто на Слави“ с умението си да плете терлици с краката си.
Щиляна Чакърова
