Някои айсберги изглеждат бели. Други сини. Но може би най-ценните са в изумрудено зелено.
От 1900 година насам, моряци и изследователи от време на време се натъкват на странни зелени айсберги из сивия антарктически пейзаж.
Любопитният им цвят озадачава учените от десетилетия, сега най-после разполагаме с правдоподобно обяснение за явлението.
Екип учени твърди, че айсбергите са зелени, защото съдържат железни оксиди, пренесени от континенталната част на Антарктида.
Ако предположението им е вярно, това означава, че изумрудените айсберги осигуряват жизненоважни хранителни вещества за почти всички морски организми.
Айсбергът отделя желязо в океана, което фитопланктонът използва като храна.
До много скоро учените смятали зелените айсберги за екзотика, но сега знаят, че всъщност обрузаванията имат важнта функция.
Те започнали да изследват явлението през 1988, като отначало били поразени не толкова от цвета на айсбергите, колкото от плътността им. За разлика от обикновените айсберги, образувани от компресиран сняг, при зелените липсвали каквито и да е въздушни джобове.
Не се забелязвали никакви мехурчета, което подсказвало, че не се касае за обикновен лед.
Анализирайки няколко зелени айсберга през 80-те, учените бързо осъзнали, че замръзналите структури ни са се откъснали от ледник, подобно на повечето обикновени айсберги.
Изглежда са се образували от морски лед - замръзнала океанска вода, задържала се по долната част на антарктическия леден шелф.
Първата им мисъл била, че зеленият цвят се дължи на разтворените морски растения и животни, загинали отдавна, но носещи все още във водата. Тази органична материя обикновено е жълта на цвят, но ако бъде уловена в синия лед, оцветява цялата структура в зелено.
Но когато учените измерили органичната материя, не открили почти никаква разлика между зеления и синия лед. Вероятно нещо друго обагряло леда в зелено.
През 2016 екип океанографи, оглавяван от Лаура Херайз-Борегуеро от Университета в Копенхаген изследвал ледено ядро от шелфа Амери, извлечено през 1968. На дъното открили морски лед, съдържащ близо 500 пъти повече желязо в сравнение с глетчерния лед отгоре.
Железните оксиди имат склонност да ръждясват и се срещат в скали от континенталната част на Антарктида. Често, когато ледниците се придвижват над скалите, ги разтрошават на фин прах, който след това попада в морето.
Възможно е този железен прах да е бил уловен под ледения шелф и да е станал част от морския лед. Вероятно това е причината за поразителния изумрудено зелен цвят.
Желязото е ключово хранително вещество, съставляващо основата на морската хранителна верига, като фитопланктон и редица микроскопични растения.
Източник: sciencealert.com
