Кой нахрани през 1973г. прегладнелия с 20 ст. в джоба Георги Мамалев в Димитровград?

    Големият български актьор Георги Мамалев изнесе вчера представление в Димитровград. Той разсмя, попя и разчувства публиката в заключителния спектакъл на Младежките театрални парзици, приключили в петък вечер.

    Актьорът изигра няколко комедийни етюда, с които развесели насъбралата се в театър "Апостол Карамитев" димитровградска публика. На представлението си, Мамалев представи и своята кника „Усмихни се, човече!”, в която единственото написано от самия него, е увода и разбира се, той бил най-стойностната част от творбата, пошегува се актьорът. Част от представлението бяха и песни, изпълнени от самия него.

    След основната част на представлението, Георги Мамалев се отдаде на истории от неговия живот и въпроси на публиката. Той разказа своя сърцераздирателна история, свързана с бригадирския град, която му се е случила в неговите младини, точно след като го приемат в ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) от втория път.

    По това време Мамалев е служил военната си служба в хасковското поделение на Кенана, но след успешния му изпит за ВИТИЗ, получава бележка, с която да се уволни от казармата.  С нея Мамалев се явява в Хасковското поделение, като от там го задължават в този ден да бъде кръводарител, преди да го освободят от служба.

    Измореният от пътя от София до Хасково и гладен войник се подчинява на последните заповеди на началниците и дава кръв, след което е откаран на димитровградската автогара, от където да си хване автобуса за Ямбол и от там да се прибере в родното си село Мамарчево. На димитровградската гара той пристига гладен, пребледнял и изтощен, само с 20 стотинки в джоба. На гарата вижда един възрастен мъж, който продава царевица. 

    Мамалев започва да се върти около човека и да гледа с прегладнял поглед кочаните царевица. Възрастният продавач го забелязва и запитва от какво има нужда и Мамалев се приближава и казва, че иска половин махалка царевица, защото има само 20 стотинки в джоба. Продавачът на царевица изкарва от казана най-голямата махалка царевица и му я дава, без да иска последните стотинки на младия Мамалев.

    След разказа на тази история, комикът се разчувства от добрината на човека, който му е помогнал по време, когато той е имал нужда и му пожела, ако е още жив много здраве, а ако вече не е между живите, светла му памет.

    Георги Мамалев разказа и историята за пътя си към актьорството, как е бил приет в ВИТИЗ. Той е влезнал в университета от втория път, но дотогава вече бил участвал в два филма. Той е репетирал за изпита си на плаца посред нощ, огрян от луната по време на караулите си в хасковското поделение на Кенана. Последният изпит на Мамалев е пред великия Апостол Карамитев, който е партон на димитровградския театър. 

    Мамалев разказава за Карамитев - Той буквално ме изгони от сцената с думите: „Абе, кой си ти?”, когато младият кандидат се е явил в изпитната зала. “Какво е това самочувствие, къде се намираш ти? Вън!”.

    “Остави ме последен, и когато отново застанах пред него, вече бе в добро настроение. Подхвана ме по цялата басня, с която се явявах, карайки ме да се превъплъщавам във всички герои, и от време на време викаше: „Стига с това самочувствие”. Той ме прие за студент, трябваше да съм в неговия клас, но скоро се разболя, влезе в болница, и никога повече не се върна”, сподели гостът. 

    В заключение на своето гостуване на сцената на димитровградския театър, актьорът покани на сцената всички, които искат да си направят снимка за спомен с него. Раздаде автографи и надписа книгите на всички, които си ги бяха закупили.

    Преди излизането на Георги Мамалев на сцената, димитровградската младежка публика имаше фен среща с изгряващите звезди Марио Михайлов и Ралица Добрева от он-лайн сериала „Следвай ме”. Те разговаряха искрено и лично със своите почитатели близо час.

    Източник: Dimitrovgrad.bgvesti.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (2)

    • 1
      Дж
      Джеронимо
      3 -1
      18:25, 6 апр 2019
      Не знам дали е служил в Хасково, но питайте го кой го хранеше вечер в Пловдивското поделение , бившата шофьорска школа заедно с другите артисти , от театралната трупа , щото се връщаха вечер след репетиции в ДНА Пловдив, нарочно след проверката в 9 часа. Имам и свидетел - брата на кинокритика Атанас Свиленов - Петър Свиленов който беше завършил медицина и беше старшина школник в лечебницата. И благодарение на него не хвърлях храната а им я запазвах щото знаех че ще се върнат гладни и жадни.
    • 2
      Ре
      Реалист
      4 -3
      20:17, 6 апр 2019
      Велик!
    Последни новини