Беше безпрецедентно, когато астрономите откриха първия познат междузвезден обект в нашата Слънчева система през 2017 г.  Загадъчният обект Оумуамуа с форма на пура бе идентифициран като нашият първи посетител от външния космос.

Но само защото Оумуамуа беше първият открит междузвезден обект, не означава, че е първият въобще. Само преди пет години, всъщност, атмосферата на Земята бе достигната от нещо, което може да е възникнало далеч извън нашата собствена Слънчева система.

В ново изследване двама учени от Харвард предполагат, че метеорът, който изгоря в небето над Папуа Нова Гвинея. през януари 2014 г., всъщност е друг междузвезден пътешественик с далечен, загадъчен произход.

За разлика от Оумуамуа, който е голям обект и е бе открит много далеч от Земята, изследователите смятат, че много по-малки междузвездни мигранти могат да са много по-обичайни и да съществуват много по-близо до дома.

Те решават да търсят локално тези по-малки междузвездни обекти, когато се сблъскват със земната атмосфера.

Астрономът Амир Сираж работи с астрофизика от Харвард Ави Льоб, (същият, който е убеден в извънземния живот и възможността Оумуамуа да има изкуствен произход ). Двамата търсят в каталога на метеорните удари, поддържан от Центъра за проучвания на NEO (CNEOS) на НАСА.

В данните на CNEOS те открили забележително отклонение - огнено кълбо от 2014 г., което се паднало на Земята със скорост около 60 километра в секунда, след като преминало покрай Слънцето.

Можем да сме благодарни, че този обект е бил съвсем малък - под един метър, защото, ако беше по-голям, ударът със земната повърхност би могъл да предизвика катастрофа, а не както се случило - да изгори в атмосферата.

Когато Сираж и Льоб изчислили орбиталната траектория на метеора въз основа на скоростта му, числата говорели, че обектът не е свързан орбитално със Слънцето. Той се движел толкова бързо преди огнения си финал, че преминал направо през гравитационното привличане на Слънцето.

За да бъде възможно това, предполагат изследователите, метеорът трябва да е идвал от някъде другаде, далеч отвъд нашата Слънчева система.

По техните изчисления скоростта на метеора "предполага възможен произход от дълбокото вътрешно пространство на планетарна система или звезда в галактиката Млечен път".

Това е дива идея, но докато резултатите остават чисто хипотетични засега, документът на Сираж и Льоб, е приветстван от някои в астрономическата общност.

"Смятам, че е разумно да се заключи, че този високоскоростен обект идва от популацията на междузвездните обекти", каза теоретичната астрофизичка Кат Волк от университета в Аризона, която не е участвала в проучването, пред National Geographic. Тя очаква междузвездните обекти да са достатъчно разпространени, както от теоретични съображения, така и вследствие Оумуамуа.

Но докато откриването на Оумуамуа направи реалност теоретичните основи на междузвездните миграции, не всички все още са убедени, че този обект от 2014 г. е подобен случай.

"Резултатът е интересен, но почива на измервания за едно събитие", казва пред Science News астрономът Ерик Мамеек от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.

Според изчисленията на Сираж и Льоб, такива междузвездни събития вече са се случвали безброй пъти в историята на Земята и от бъдещите срещи можем да научим много за тези далечни пътешественици.

"Бъдещите проучвания на метеори могат да сигнализират за прижаващи обекти с надхелиоцентрични скорости за последващи наблюдения преди сблъсъка", пишат изследователите.

"Спектроскопията на газообразните отломки от тези обекти, докато те изгарят в атмосферата на Земята, ще разкрие техния състав. Потенциално, междузвездните метеори могат да доставят живот от друга планетарна система и да медиират панспермията."

Констатациите са достъпни на сайта arXiv и са подадени в Astrophysical Journal Letters.