Преди 300 години в Лондон на бял свят излиза романът на Даниел Дефо за "живота и невероятните приключения" на Робинзон Крузо. Книгата става световен бестселър, напомня Дойче веле. 

Малцина знаят, че героят от романа има реален прототип.

 

На 25 април 1719 година излиза романът на Даниел Дефо "Животът и невероятните приключения на Робинзон Крузо, морякът от Йорк...(това още не е пълното заглавие) и мигновено се превръща в бестселър. Даниел Дефо посочва и точната дата на корабокрушението на кораба на Робинзон Крузо: 30 септември 1659 година. Робинзон Крузо е изписал датата върху дървен кръст, на който впоследствие нанасял резки, за да знае колко дена е прекарал на необитаемия остров.

 

Тази дата е измислена, както е измислено и името на моряка. Всъщност "Крузо" е изопаченото име "Кройцнер". Бащата на Робинзон Крузо в романа е германски търговец от Бремен, който се е преселил в Англия. Той много искал синът му да наследи професията. Но младият романтик се скарал с баща си, който го уговарял да не излиза в морето, и постъпил по свой си начин. Последиците са известни. Реалният прототип на героя от най-популярния роман на плодовития писател Даниел Дефо, който е написал 500 романа, исторически трактати, пиеси и есета, е шотландецът Александър Селкирк. Историята на истинския Робинзон и на истинския остров Робинзон е не по-малко увлекателна от фабулата на романа.

 

През 1704 година корабът на боцмана Александър Селкирк акостира на действително необитаем остров в южната част на Тихия океан, на около 670 километра от чилийското крайбрежие. Селкирк се разбунтувал срещу капитана на кораба и го обвинил, че обрича моряците на сигурна гибел, готвейки се да продължи плаването. Корабът е в окаяно състояние и се нуждае от спешен и сериозен ремонт. Селкирк заявява, че предпочита да остане на острова, отколкото да се качи отново на борда. Когато 28-годишният бунтар се успокоява, вече е късно. Корабът е отплавал. Това всъщност спасява живота на Селкирк. Той се оказва прав. Корабът попада в буря край бреговете на Перу и потъва заедно с целия екипаж. Александър Селкирк преживява сам на острова в продължение на 4 години и 4 месеца, докато друг британски кораб не го открива. Селкирк живее в пълна самота и за да не забрави английския език, чете на глас единствената книга, която притежава - Библията.

 

Необщителният Селкирк

 

Даниел Дефо прочита записките на Селкирк, преработва ги художествено и през 1719 година издава романа, донесъл му по-късно световна слава. Вместо 4 години и 4 месеца неговият герой Робинзон Крузо живее на необитаемия остров 28 години. При това не сам през цялото време, а с верния си спътник Петкан. Освен това писателят пренася действието на романа в Карибско море и обогатява историята с увлекателни детайли.

 

Какво обаче става с Александър Селкирк? Той се връща в Шотландия, построява си къща на скалистия бряг и седейки в нея, мълчаливо наблюдава морето. Живее изолирано и избягва хората. И до края на живота си така и не прочита романа "Робинзон Крузо". А островът в Тихия океан, на който попада Селкирк, дълго време остава необитаем. Почти до края на 19-и век. Чак тогава на него се заселват ловци. През март 1915 година, по време на Първата световна война, до бреговете на Остров Робинзон под обстрел попада германският крайцер "Дрезден", на който тогава служи старши-лейтенант Вилхелм Канарис. За да не попадне "Дрезден" в ръцете на англичаните, командирът на кораба заповядва той да бъде потопен. Днес подводните екскурзии до лежащия на дъното на морето крайцер са една от главните туристически атракции на острова.

 

Назад към бъдещето?

 

Понастоящем на Остров Робинзон (така се нарича официално островът от средата на 1960-те години) живеят около 900 души. Това са главно рибари. Те обаче не ловят риба, а лангусти, които доставят на континента с малки самолети. Жителите на Остров Робинзон са издълбали летателна писта в застиналата лава. До голяма степен природата тук се е съхранила, каквато е била по времето на Александър Селкирк. Някои видове колибри се срещат само тук. Островът е истински рай за редки видове животни и растения. Той е обявен за природен резерват от ЮНЕСКО. На него са построени черква, детска градина, училище и дискотека. През февруари 2010 година вълни цунами, причинени от земетресение, унищожават почти всички сгради на острова. Човешките жертви са значително по-малко, отколкото е можело да бъдат. Защото едно 12-годишно момиче вижда първата гигантска вълна, която приближава острова и бие тревога. Много от сградите са възстановени, но младежите напускат острова завинаги.

 

И е напълно възможно един ден Остров Робинзон отново да стане необитаем.