Все повече автомобилни производители обявяват, че работят върху свои версии на автономни превозни средства. Някои от тях са известни фирми от авто-индустрията – като General Motors и Ford; други са популярни имена от хай-тек индустрията, като Waymo; трети са изцяло нови играчи обяви, като френската Navya.

Всички са единодушни, че безпилотните коли са бъдещето, което неминуемо ни чака. Когато колите нямат човек за водач, те ще са много безопасни, твърдят всички тези фирми. През последните месеци обаче техните послания породиха масирана реакция на отпор. Бе създадена „Асоциация за човешко шофиране“, която вече се готви за битка – битка за правото на хората да управляват колите си сами.

Изложението Radwood е една от арените, където ураганът на предстоящата битка набира сила. Това е автомобилно изложение, където се представят коли, произведени в периода между 1980 и 2000 година. Те са разнородни по външност, но имат волан, три педала, скоростен лост.

Всичките са от епоха, когато управлението на двигателя не бе компютризирано и когато колите можеха да бъдат поправени самостоятелно, с обикновени инструменти, каквито всеки човек има вкъщи. Тези коли показват отношението към технология, която е на път да изчезне – автомобилът, в който човешкото участие е силно, а автоматизацията нищожна.

Самото изложение се провежда за първи път в Сан Франциско през 2017 г .; но тази година вече се провежда в около дузина градове, включително Содегаура в Япония, отбелязва Newyorker.

Ръчната поддръжка като мироглед

Политическият философ и мотоциклетен механик Матю Броуфорд твърди, че способността за собственоръчно поправяне на ремонтираме машините и устройствата в нашия живот е въпрос на мироглед. Познаването на това как функционират нещата около нас – най-вече тези, създадени от човешка ръка – влияе на индивидуалността; това ни позволява да разбираме структурата на света, който сме създали.

Масовата пазарна икономика, пише Крауфорд, произвежда устройства, които са „черна кутия“. Ние не можем да ремонтираме сами своите микровълни печки или принтери; много от автомобилите, произвеждани днес, дори нямат онези пръчки, с които се проверява нивото на маслото. Да караш такава кола е подобно на това да използваш гигантски iPhone: вместо да управляваш директно автомобила, го насочваш чрез потребителски интерфейс.

Все повече хора се бунтуват срещу „тоновете електронни глупости, които се натикват в машините“. Немалко от тях посещават изложения като Radwood. Точно там се говори много и за позицията на АЧШ. Обединява ги желанието да защитят свободата на движение на хората и правото им да карат колите си самостоятелно.

Хората в асоциацията не изключват възможността в бъдеще да се стигне до такова положение, при което – поради съображения за безопасност – човешкото управление на колите ще стане незаконно. Тогава да караш стара кола с педали и ръчни скорости ще се приема като терористичен акт. Който дръзне да го стори, ще се разглежда като разбойник.

За да се предотврати подобен сценарий, Асоциацията настоява за закони, които изискват производителите на автомобили да включват волан във всяко превозно средство; всеки бъдещ автомобил да има опция да бъде управляван 100% само от човек.

За хората, за които поддръжката на автомобила е въпрос на светоусещане, изложенията на ретро автомобили не са израз на носталгия, а на съпротива към прекомерната автоматизация.

Колата и свободата

Колите, които нямат волан и опция за 100% човешко управление, подкопават човешкия разум и човешката свобода, убеден е Алекс Рой – 47-годишен мъжага, известен като пилот на състезателни коли от не едно и две автомобилни ралита. Той е един от основателите на асоциацията.

Рой казва, че човешката автономност – за разлика от автономността на превозните средства – е единственият вид автономност, който наистина има значение. „Автономност = свобода“, пише той. „Свободата да отидеш навсякъде, или никъде, или да пресечеш цялата страна дори без причина“. Да можеш да решаваш и преценяваш сам трябва да е право на всеки човек.

Рой има дълбоки опасения относно перспективата за напълно автономно бъдеще на автомобилите. Той обвинява всички, които бързо прегърнаха идеята за изцяло автономните коли и за неизбежността на бъдещето на този род возила. Убеден е, че това е визия, която се лансира само и единствено от две индустрии, които искат да продават своите продукти, а широката общественост безкритично приема тази визия. Рой е категоричен, че е налице масово усещане, че технологията на автономното шофиране е много по-напреднала, отколкото всъщност е.

Автономност = сигурност? Айде де!

Рой поставя под въпрос широко възприетото разбиране, че безпилотните автомобили ще гарантират много по-голяма сигурност от тези, управлявани от хора.

От една страна трябва да се има предвид, че всъщност няма достатъчно статистики, които да потвърждават подобна тез. Автомобилните компании, разработващи безпилотни коли, представят различни метрики – някои се съсредоточават върху изминатите километри без инцидент, други – върху други показатели.

Всяка компания избира тези данни, който най-добре представят продукта й. Няма общ стандарт. Реално нито една автономна кола не е доказала, че е по-безопасна от тази с човек зад волана, казва Рой.

Много от проблемите, които автономните автомобили обещават да решат, имат и по-прости, нетехнологични решения. За да се намали трафикът в градската среда, местните власти трябва да инвестират в добър масов транспорт и качествена пътна инфраструктура. За да се намали замърсяването, властите следва да изграждат повече велосипедни алеи и да насърчават приемането на електрически автомобили.

Според Рой, по-безопасното движение на автомобилите всъщност няма нищо общо с технологията. Нужно е да се повишат образователните стандарти за издаване на разрешително за шофиране и да се подобри образованието на водачите.

Стремежът на обществеността да вярва, че автономните коли са решение на проблема с безопасността, е проява на „нашия граждански мързел“, смята съоснователят на АЧШ. „По-лесно е да си мислим, че технологията може да реши проблема, който всъщност е въпрос на образование и регулации“.

Безопасността отдавна е основен аргумент за приемането на автомобили без водачи. Според повечето пътни агенции по света, преобладаващата част от сериозните катастрофи по пътищата се дължат на човешка грешка или преднамерено човешко решение. Разработващите автономни коли компании твърдят, че машините не могат да направят такива грешки и не могат да вземат преднамерено решения, които са против правилата.

Според тази логика, в бъдеще отхвърлянето на технологията на автономния автомобил може да се окаже безотговорно – дори неетично. „На хората може да бъде забранено да шофират автомобили, защото това е твърде опасно“, предвеща Илoн Мъск на една технологична конференция през 2015 г. (Самата Tesla държи на правото на хората да управляват колите си и това е подчертавано многократно).

Мъск казва още, че след време, когато хората се убедят, че автомобилите със самостоятелно управление са по-безопасни от автомобилите, управлявани от хора, „обществеността може да ги обяви за незаконни“.

В книгата си „Машини, които мислят: бъдещето на изкуствения интелект“ от 2018 г. Тоби Уолш, австралийски изследовател в областта на ИИ, прогнозира, че до 2050 г. автономните превозни средства ще станат толкова безопасни, че на хората няма да е позволено да управляват колите си сами. Той вярва, че обществото ще стигне до това решение по съвсем естествен път.

Техношовинизъм

Настояването, че компютрите могат да правят всичко по-добре от хората, може да се нарече техношовинизъм, казва Мередит Брусар, бивш софтуерен разработчик и понастоящем професор по журналистика в Нюйоркския университет. Тя изследва съпротивата срещу автономните превозни средства в своята книга „Изкуствен не-интелект: как компютрите не разбират света“.

„Повечето от производителите на автономни превозни средства са техношовинисти“, казва Брусар. Според нея, големият проблем с безопасността при колите, управлявани от хора, е разсеяното шофиране – това, при което вниманието на водача е смущавано от телефонни разговори, четене на съобщения и други фактори от този вид. Аргументът, че самите автомобили са проблем, или че самото шофиране е проблем, всъщност не разглеждат правилния въпрос, казва Брусар.

Подобно на Рой, тя силно оспорва както неизбежността, така и безопасността на технологията на безпилотните коли. „Идва момент, в който трябва да разделим фантазията от реалността, а реалността е, че автономните превозни средства са двутонни машини за убиване. Те не работят толкова добре, колкото защитниците им настояват“.

Перфектната кола

Днес Асоциацията за човешко шофиране има около десет хиляди участници. В допълнение към борбата в законодателната сфера асоциацията се застъпва за възприемането на автомобилни технологии, които подобряват безопасността, без да ограничават свободата. Самият Алекс Рой работи в компания за технологии за изкуствен интелект в автомобилите. Казва, че този вид решения трябва да се разработват разумно, т.е. да подпомагат водача, без да му отнемат свободата.

Когато Рой си представя перфектния автомобил на бъдещето, той говори за кола с опция за автономно шофиране в градска среда и по магистрали; с вградена система за подобрено информиране с цел намаляване на катастрофите; с „офроуд“ режим, който позволява пълен човешки контрол. Идеалният автомобил ще има и бутон за „неприкосновеност“, който ще го изключва от безжичните мрежи.

Автоматизацията трябва да служи за свободата при шофиране, а не за отнемането й, казва Рой.