"Мохамед е най-популярното име за новородени момчета в Берлин" - редица български медии тиражираха тази лъжлива новина съвсем безкритично. А много хора наивно повярваха. Какво ни казва това?

Коментар от Емилия Милчева:

След като български медии тиражираха „новината", че „Мохамед е най-популярното име за новородени момчета в Берлин“, предизборният слоган на ВМРО „Браним България“ най-после се напълни със съдържание. Ще ни бранят от берлинските Мохамедовци. Така както ни бранят от Мохамедовците на границата.

А сега ето данните от статистиката, провокирала новината за името Мохамед: през 2018 година 1,26% от новородените в Берлин общо 22 177 момчета са били кръстени на името на пророка Мохамед (във всичките му варианти на изписване). Иначе името е на 24-о място в списъка на най-популярните момчешки имена в Германия. На първо място при момчетата е Паул, а при момичетата - Мари.

"Нашествието" на Мохамедовците

Какво ви идва най-напред наум, когато чуете, че Мохамед е най-популярното име сред новородените в Берлин деца от мъжки пол? Че мюсюлманите са „превзели“ германската столица? Или че раждат най-много? И двете съждения не отговарят на истината, но новината, излязла на медийното тържище през медии като британския „Дейли Мейл“ и ултрадесния американски сайт „Брайтбарт“, често уличаван в разпространението на конспиративни теории и фалшиви новини, вече е поразила целта. А я е поразила, защото онлайн платформите позволяват нещо, което добрите стари печатни медии не могат - таргетират аудиторията. Оттук нататък е лесно: поразената цел - потенциални гласоподаватели на евровота, изригва във форуми и социални мрежи за опасностите от „безконтролната миграция“, за „застрашената християнска Европа“, за необходимостта „да браним идентичността си“. Така осколките от „новината", подобно на противопехотна мина, поразяват и хора, които дори не са я прочели.

А всъщност можеше да вкараме малко здрав смисъл в цялата тази дискусия. Или поне елементарен анализ. Особено ако повечето български медии, разтръбили „новината“, бяха цитирали първоизточника ѝ или бяха проявили поне малко критичност при съобщаването ѝ. Но освен функционална грамотност на журналистите, а не всеядност заради брой прочитания, необходимо е и това: критично мислене у потребителите на информация, утвърдени и спазвани от медиите етични стандарти, прозрачност на финансирането - изобщо всичко това, което гарантира по-предни места в класациите за медийна свобода.

Новината за бебетата, кръстени Мохамед, е отразена по съвсем различен начин в медии като шведската „The Local", където изречението „Мохамед, във всички варианти на изписването, също е сред популярните имена в Германия", идва чак в последната част на информацията. Но в Швеция, която е неизменно в топ 3 на класациите за медийна свобода, „държавата съдейства на различни медии, за които преценява, че са важни за развитието на обществото като цяло или за отделни социални, етнически и малцинствени групи. Тази форма може да бъде илюстрирана чрез дейността на шведското правителство, което подпомага малки, финансово нестабилни издания, ограничава монополизацията на вестникарския пазар и запазва разнообразието от мнения“ (Мария Попова, „Журналистическата теория“).

Българските управляващи явно имат други разбирания - те допускат монополизация както на медийния пазар, така и на разпространението на издания, а подпомогането на медии не е в името на плурализма. В такава среда фалшивите новини имат още по-голяма поразяваща сила. А новините, които не са поставени в контекст, кънтят пропагандно.

Да, отварянето на границите промени демографската ситуация в най-голямата икономика на ЕС. Според данни, публикувани от авторитетното издание „Политико“, през 2016 броят на новородените в Германия е достигнал пик, „което се дължи на повишената имиграция, но и на подобрените икономически условия“. Броят на бебетата, родени от граждани на Германия, се е увеличил с 3%, докато броят на родените от жени, които не са германки, е нараснал с 25% в сравнение с предходната година.

Някъде там се раждат много деца с имена като Георги или Яна

България не е „застрашена“ от такава тенденция. По данни на Евростат, страната ни се нарежда сред шестте държави в ЕС, наред с Литва, Латвия, Полша, Румъния и Хърватия, в които броят на емигрантите надвишава този на имигрантите. А що се отнася до родените в България деца на родители чужденци, най-големият дял се пада на гражданите на Русия - почти 26%, близо 15% са турци, около 15% - сирийци, под 7% са украинци и малко под 5% - британци.

Обезкървяването на българската нация бе забелязано и от папа Франциск, който в първия ден от визитата си призова българите да отворят сърцата и домовете си за мигрантите, тъй като България, загубила голяма част от населението си именно заради емиграцията, би трябвало да осъзнава какво кара хората да търсят по-добро бъдеще извън родината си. Затова когато четем новини за родени в Европа бебета с името Мохамед, нека не забравяме, че някъде там, извън България, се раждат много деца с имена като Иван, Георги или Яна, чиито родители са предпочели да живеят в страни с действаща демокрация, с работещо правосъдие и с възможности за кариерно развитие, което не изисква партийно раболепие. Няма да ни навреди и това: малко хигиена на информационните източници. Защото очевидно се налага да браним здравия си разум.