Докладът за проучвателната мисия на ECPMF и OBCT за структурите на българската медийна собственост и техните последици за свободата на медиите е публикуван през април 2019 г. със заглавие Bulgaria: media ownership in a “captured state. Целият доклад е достъпен в ресурсния център на Европейския център за свобода на печата и медиите - тук.
България е изградила силно впечатление със случите на нарушения на свободата на медиите, които не отговарят на стандартите на ЕС по отношение на Европейската харта за свобода на пресата.
Основните предизвикателства пред свободата на медиите в България са концентрацията на медийната собственост и общата липса на прозрачност.
Повечето медии в България са в ръцете на няколко олигарси, включително някои чуждестранни, които също контролират други фирми или участват в политиката. Също така рекламодателите могат косвено да упражняват политически натиск чрез контрола върху редакционното съдържание и неговото разпространение.
Понастоящем не съществуват ясни и ефективни правила за държавната реклама и има тенденция тя да се използва като средство за възнаграждение на приятелски компании на правителството и за закриване на независими медии.
Поради това липсата на прозрачност на паричния поток насърчава политическия и икономически натиск по различни начини, което до голяма степен ограничава медийния плурализъм.
За да се оцени концентрацията на медийната собственост и да се гарантира по-висока степен на прозрачност, следва да се разработят подходящи мерки. През ноември 2018 г. беше приет закон за прозрачността на собствеността върху медиите, но някои аспекти все още са проблематични и прилагането му изисква внимателен мониторинг. Освен това трябва да има по-голям контрол върху разпределението на средствата от ЕС от страна на правителството, както и другите източници на финансиране (като например бизнес моделите за абонамент или набирането на средства).
Свободата на словото и свободата на медиите са гарантирани от закона и конституцията. Правната рамка обаче не се прилага в достатъчна степен и липсват разпоредби за конкуренцията в медийния сектор. Механизмите за саморегулиране трябва да се прилагат чрез Етичния кодекс на журналистите, но на практика съществуват два конкуриращи се етични кодекса за българските медии и нито един от тях не се счита за особено ефективен.
Друг критичен аспект на свободата на медиите в България е широко разпространената корупция - глоби и съдебни производства често се използват за заглушаване на недоволството и заплашване на независими журналисти, които понякога също са обект на кампании за очерняне. Много журналисти се страхуват да загубят работата си, а автоцензурата е необходима за икономическото оцеляване.
Съществува и общо усещане за липса на правова държава, както и на функциониращи институции. По-специално липсата на съдебна независимост заплашва журналистите и насърчава безнаказаността.
Ето защо следва да се приложат ефективни реформи и антикорупционни мерки и да се увеличат инициативите за медийна грамотност, за да се възстанови доверието към медиите и журналистиката.
