В резултат на човешката дейност един милион животински и растителни видове може да изчезнат през следващите няколко десетилетия.

Само широкомащабно преосмисляне на световната икономическа и финансова система може да ограничи щетите, причинени от хората, според нов доклад, публикуван от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES).

Човешката дейност "значително е променила" 75% от сушата на нашата планета и 66% от океана. С нарастването на човешкото население повече от една трета от земната повърхност и 75% от сладководните ресурси сега се използват за отглеждане на храни. Градските райони се удвоиха от 1992 г. насам.

От 1980 г. насам пластмасовото замърсяване нараства десетократно, а сега хората изпомпват 300-400 милиона тона тежки метали, разтворители, токсични утайки и други отпадъци от промишлени съоръжения в океана и водните пътища всяка година.

Самото количество отпадъци, които изхвърляме във водата, е създало 400 мъртви зони в океана, райони с толкова малко кислород, че почти няма оцелял живот.

Интензивното промишлено земеделие и прекомерният риболов са конкретни виновници за упадъка в природата..

Доминик Уорей, ръководител на Центъра за глобални обществени блага на Световния икономически форум, казва, че докладът е повод за пробуждане за правителствата и бизнеса.

"Науката е ясна, че сме в средата на шестото масово изчезване и не можем да продължим с работата както обикновено. Взаимовръзките между глобалната хранителна система, екосистемите и природните ресурси, изменението на климата и здравето и препитанието на хората са дълбоко свързани. "

Решението, каза той, е вълна от иновации в различните индустрии, особено в глобалните вериги за доставки.

"Но времето изтича - за да развием тези иновации и да ги внедрим с необходимата скорост, ние ще се нуждаем от правителства, предприятия, инвеститори, учени и обществени групи, които да работят заедно в радикално сътрудничество."

Глобалната оценка е един от най-големите и най-изчерпателни доклади по рода си. Съставен от 145 автори от 50 страни, той оценява промените в природата през последните 50 години.

Докладът класира петте най-важни фактора в деградацията на естествения свят досега. Промените в използването на сушата и морето са най-вредни, нашата пряка експлоатация на организмите е на второ място, на трето - изменението на климата, замърсяването - на четвърто място и влиянието на инвазивните чужди видове  - на пето.

Мрачната картина, която се оформя, се вписва в модела на свят, който върви към климатичната катастрофа.

От 1980 г. насам емисиите на парникови газове са се удвоили и средните глобални температури са се увеличили с поне 0,7 градуса Целзий.

Тези тенденции вече засягат ежедневния живот по целия свят. От рекордната топлина до дивите бури, екстремните метеорологични условия, които климатичните промени правят по-вероятни, засягат целия свят през последните месеци.

На други места изследователите бият тревога заради броя на насекомите: 40% от световните видове насекоми понастоящем са изложени на риск, застрашаващ екосистемите и посевите на планетата.

Междувременно, според FAO, ерозията на почвите унищожава пригодността за растениевъдство на площ футболно игрище на всеки пет секунди.

Докладът за глобалните рискове на Световния икономически форум за 2019 г. постави неуспеха в смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него на второ място в топ 10 на глобалните рискове по вероятност и въздействие. Другите в топ 10 са рисковете за околната среда, включително загубата на биологично разнообразие.

Въпреки огромните отрицателни констатации в доклада, авторите му смятат, че все още има надежда. Но само ако сме готови да променим всичко в отношенията между нас и планетата.

Както обяснява председателят на IPBES сър Робърт Уотсън:

"Докладът ни казва също, че не е твърде късно да се направи разлика, но само ако започнем сега на всяко ниво от местно до глобално," каза той. „Чрез трансформативна промяна природата все още може да бъде запазена, възстановена и използвана по устойчив начин - това е също така ключ към постигането на повечето други глобални цели.

Под трансформираща промяна ние имаме предвид фундаментална, цялостна реорганизация на технологични, икономически и социални фактори, включително парадигми, цели и ценности."