Не може един инвеститор да налага своя език в производството. Това заяви дипломатът Стоян Сталев, по повод думите на турския посланик в България Хасан Улусой, който при откриване на инвеститорски проект в Кърджали поиска в българските училища да се изучава по-интензивно турски език. Сталев бе посланик в Анкара от 1995 до 2005 г.
Естеството на работа (в турския завод в Кърджали – б.р.) не е такова, че да изисква владеенето на турски език, каза Сталев.
Запитан дали местното население в смесените райони е под дискриминация от инвеститорите – ако не знаеш турски, нямаш работа в завода, Сталев каза, че е много важно инвеститорът да създава климат, който да задава равни възможности. Той ползва благата на българското право, ниските данъци, трябва да се съобразява и с равно третиране на кандидатите за работа, заяви дипломатът.
Той даде пример с IT сектора, където се предпочитат кадри с добра чуждоезикова подготовка, но това не е поставяно като условие от дипломатите.
На въпрос: „Работа ли е на посланика да дава съвети на българската държава кой език да се изучава в училище по-интензивно“, Сталев отговори дипломатично: „Мисля, че изказването е в тона на срещата, която е инвестиционна. Посланикът не препоръчва задължително преподаване на турски език. Разбира се не е много уместно."
Сталев бе категоричен, че нито един друг посланик не е поставял езикови изисквания. „Надали в Истанбул се говори немски език в заводите на Мерцедес“, каза дипломатът.
Той не би нарекъл провокация изказването на турския посланик, но призна, че малко излиза от рамките на добрия тон. Трябва да е ясно, че инвеститорите трябва да се съобразяват с правилата на местната държава. „Чуждото предприятие не е представител на чужда държава – там се прилагат българските закони“, припомни дипломатът.
Повечето турски инвеститори са в смесени райони. Там инвеститорът трябва да е наясно да не създава дискриминация. Инвеститорът трябва да внимава и да не създава предпоставки за подозрения, че предпочита едни работници пред други.
На въпрос дали е равностойно привикването на посланика ни във Външно министерство, Сталев каза, че думите на Улусой не са опит за намеса във вътрешните работи на България, но не са подходящи.
Припомняме, на 28 март 2019 г. външният министър на Турция Мавлют Чавушоглу призна, че Турция се намесила в промените в Българския Закон за вероизповеданията, така че да се опростят дългогодишните задължения на Главното мюфтийство, което получава високи наеми от имоти.
Тъй като за по-малко от два месеца това е второ подобно изказване, Сталев заяви, че обяснение за поведението на Турция винаги има. Тя почти никога не се извинява, но и не изразява благодарност към партньорите си.
Всеки се опитва да се меси, доколкото му се позволява. Това е и в международните отношения и на други държави, по думите на Сталев. Религията според него е свързващото звено между Турция и българските граждани от мюсюлмански семейства.
Припомняме, по повод изказването на турския посланик в България президентът Румен Радев заяви: „Всеки опит за намеса отвън в българската образователна система, в българското семейство – за нашата история, за нашия език, за това как да възпитаваме децата си – трябва да бъде пресичан решително и безкомпромисно“.
Премиерът Бойко Борисов заяви, че ще бъде търсено обяснение от турския посланик дали е имал предвид задължително изучаване на турски език. В понеделник дипломатът ще бъде извикан в Министерството на външните работи, за да даде обяснение за думите си.
На думите на посланик Улусой реагираха Ангел Джамбазки от ВМРО и лидерът на БСП Корнелия Нинова.