Хората с различна сексуална ориентация имат най-големи права в страните от Западна Европа. България и някои други източноевропейски държави получават слаби оценки, защото дори не разрешават еднополови бракове.

Равноправието на ЛГБТИ хората (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър и интерсексуални) е залегнало в Eвропейските договори и в Хартата на основните права на ЕС. Те изключват категорично всякаква дискриминация заради сексуалната ориентация на хората. Това означава, че във всичките 28 страни-членки на ЕС хомосексуалните и другите засегнати групи в обществото трябва да имат същите права и условия за живот, както всички останали. Но в действителност не е така.

Затова всяка година на 13 май, по случай Международния ден срещу хомо- и трансфобията, европейското отделение на ILGA (Международна асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните) публикува оценка за състоянието в отделните страни от ЕС. Актуалното изследване предлага и критериите, които хората могат да вземат предвид, когато решават за кого да гласуват на предстоящите в края на месец май европейски избори.

Лоши оценки за десни популисти и евроскептици

Германският Съюз на лесбийките и гейовете, например, препоръча на членовете си да гласуват за свободните либерали (СвДП) - партията, която, според тази организация, в най-голяма степен се застъпва за правата на ЛГБТИ обществото. На следващо място те поставят социалдемократите, Зелените и Левицата, а консервативните партии ХДС и ХСС заемат последните места. Още по-лоша оценка получава дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" (АзГ), която е определена дори като опасна.

В тъмнозелено - страните, които признават еднополови бракове, в светлозелено - с възможност за регистрирани партньорства; в червено - нито едното, нито другото

От Съюза на гейовете и лесбийките посочват важността на предстоящите европейски избори заради възхода на десните популисти в много страни от ЕС. "Става въпрос за бъдещето на европейската демокрация. Днес сме свидетели на това как все по-често се поставят под въпрос нашите основни европейски ценности като зачитането на човешкото достойнство, равноправието и върховенството на закона", се казва в препоръката на организацията.

В сегашния Европейски парламент фракцията на Зелените беше тази, която основно се застъпваше за правата на ЛГБТИ хората, става ясно от публикувана през април оценка на група парламентаристи, включваща представители на всички фракции. В тази оценка най-лоши атестати получават десните популисти и евроскептиците.

Големи разлики между Източна и Западна Европа

Актуалната класация на ILGA за 2019 година очертава следната картина: има големи разлики между ситуацията в Източна и Западна Европа. Страните, в които ЛГБТИ хората са сравнително равноправни, се намират основно в Западна Европа: Великобритания, Белгия, Люксембург, Франция, Финландия, Дания, Швеция, Португалия, Испания. Тези държави получават и най-голям актив точки по отношение спазването на законовите разпоредби в редица области като семейното право, борбата срещу престъпленията от омраза или правото за сексуално самоопределение. Най-добре в това отношение обаче се справя Малта - миниатюрната държава изпълнява 90 процента от законовите предписания.

Най-лоша е ситуацията в Литва и Полша - съответно със 17% и 28% по същия показател. На предпоследните места се намират България и Румъния - съответно с 20% и 21%. Изненадващо лоши са и резултатите на Италия (22%), което се обяснява основно с това, че в тази страна няма законови гаранции срещу дискриминацията, нито пък са разрешени еднополовите бракове. Освен това има много бели петна в законите за осиновяването.

Германия заема място в средата на тази класация. Като слабости се посочват например липсата на специално законодателство срещу речта на омразата и престъпления със сексуална мотивация. Като цяло положението на лесбийките, гейовете, транссексуалните и интерсексуалните се е подобрило през последните 10 години, което обаче не означава, че няма проблеми. В някои държави се забелязва и регрес, бе казано при представянето на доклада в Осло. Полша и България, например, отстъпват назад в класацията - заради ограничаването на някои права. Унгария пък е критикувана заради потъпкването на фундаментални свободи, като правото на събирания и създаване на коалиции. Освен това се посочва, че работата на ЛГБТИ активистите е станала "по-опасна и непредвидима".

Националните държави са на ход

Важно е да се знае, че проблемните области са предмет на националното, а не на европейското право. Така например ЕС не може да налага на отделните страни-членки дали да узаконят пълноправните еднополови бракове или регистрираното съжителство между еднополови партньори. В ЕС има още пет държави, които не предлагат нито един от двата варианта. Това са България, Литва, Латвия, Полша и Словакия. В Естония и Чехия има възможност за регистрирано партньорство, но в силно орязан вид - със значително по-малко права.  

Страните, които не разрешават еднополовите бракове, бяха задължени от Европейския съд по правата на човека да признават еднополови бракове, които са били сключени в друга страна-членка на общността. През миналата година бе произнесена ключова присъда срещу румънските власти, които бяха принудени да признаят брака на един румънец с американски гражданин, сключен в Белгия.