На 22 юли 2009 година половината свят ще потъне в тъмнина. Земята ще се лиши от светлина за повече от шест минути. Пълното слънчево затъмнение ще е най-дългото за последните 2000 години, съобщиха агенция Синхуа и в. "Комсомолская правда".
Слънчевото затъмнение ще започне в 8.00 часа сутринта по пекинско време. Сянката на Луната ще закрие Земята за 6 минути и 39 секунди. Максималната фаза на затъмнението ще е в точката с координати 24.12 р северна широчина, 144.06 р източна дължина на 100 км южно от Бонинските острови (югоизточно от Япония).
Пълното слънчево затъмнение ще може да бъде наблюдавано в следните държави: Индия, Непал, Бутан, Китай, Япония. Ще се вижда още на Маршаловите острови и островите Феникс, Кирибати и на архипелага Рюкю. Частично затъмнение ще има в североизточна Океания и в акваторията на Тихия океан. Жителите на югоизточните райони на Русия и в Казахстан също ще видят частично слънчево затъмнение.
По данни на Китайската академия на науките най-добро място за наблюдение на слънчевото затъмнение на 22 юли тази година е Китай. Особено подходящи ще са южните райони на Тибет, провинциите Съчуан, Хубей, Хунан, Анхуей и Цзянсу, а също Шанхай.
За последен път слънчево затъмнение е имало на 1 август 2008 г. Следващото се очаква на 11 юли 2010 г. Най-запомнящото се подобно зрелище бе на 11 август 1999 г., когато бе съчетано с парад на планетите и бе видно от територията на цяла Европа.
Да припомним, че слънчевото затъмнение се наблюдава при кратковременно проектиране на лунния диск върху видимия диск на Слънцето, при което сянката, хвърлена от Луната се премества върху земната повърхност. Това явление се наблюдава само при новолуние, когато Луната пресича плоскостта на еклиптиката. Когато лунният диск закрива напълно слънчевия, наблюдаваме пълно затъмнение /центровете на Слънцето, Луната и наблюдателя са на една права/.
В този случай наблюдателите се намират в зоната на сянката. За тези, намиращи се в зоната на полусянката, затъмнението е частично, т.е. центровете на Слънцето и Луната не съвпадат.
Луната обикаля около Земята по елипсовидна орбита в следствие на което разстоянието между двете тела се променя. За наблюдател на Земята това се изразява в промяна на ъгловите размери на лунния диск. Когато ъгловите размери на лунния диск са по-малки от тези на слънчевия се наблюдава пръстенообразно затъмнение.
Слънчевото затъмнение започва с изгрева на Слънцето в западните райони на земната повърхност и завършва в източните със залеза на Слънцето. То е достъпно за наблюдение в сравнително тясна ивица, не повече от 270 км, определена от лунната сянка. При пълно слънчево затъмнение се наблюдават редица интересни явления: слънчевата корона, слънчеви протуберанси, броеницата на Бейли и други.
За дадено място пълните слънчеви затъмнения са рядко явление и се случват средно веднъж на 300 години. Времетраенето на пълната фаза е средно 2-3 минути, като максимумът е 7,5 минути. Например предстоящото затъмнение на 16 юли 2186 г. ще е с продължителност 7 минути и 29 секунди.
Слънчевото затъмнение ще започне в 8.00 часа сутринта по пекинско време. Сянката на Луната ще закрие Земята за 6 минути и 39 секунди. Максималната фаза на затъмнението ще е в точката с координати 24.12 р северна широчина, 144.06 р източна дължина на 100 км южно от Бонинските острови (югоизточно от Япония).
Пълното слънчево затъмнение ще може да бъде наблюдавано в следните държави: Индия, Непал, Бутан, Китай, Япония. Ще се вижда още на Маршаловите острови и островите Феникс, Кирибати и на архипелага Рюкю. Частично затъмнение ще има в североизточна Океания и в акваторията на Тихия океан. Жителите на югоизточните райони на Русия и в Казахстан също ще видят частично слънчево затъмнение.
По данни на Китайската академия на науките най-добро място за наблюдение на слънчевото затъмнение на 22 юли тази година е Китай. Особено подходящи ще са южните райони на Тибет, провинциите Съчуан, Хубей, Хунан, Анхуей и Цзянсу, а също Шанхай.
За последен път слънчево затъмнение е имало на 1 август 2008 г. Следващото се очаква на 11 юли 2010 г. Най-запомнящото се подобно зрелище бе на 11 август 1999 г., когато бе съчетано с парад на планетите и бе видно от територията на цяла Европа.
Да припомним, че слънчевото затъмнение се наблюдава при кратковременно проектиране на лунния диск върху видимия диск на Слънцето, при което сянката, хвърлена от Луната се премества върху земната повърхност. Това явление се наблюдава само при новолуние, когато Луната пресича плоскостта на еклиптиката. Когато лунният диск закрива напълно слънчевия, наблюдаваме пълно затъмнение /центровете на Слънцето, Луната и наблюдателя са на една права/.
В този случай наблюдателите се намират в зоната на сянката. За тези, намиращи се в зоната на полусянката, затъмнението е частично, т.е. центровете на Слънцето и Луната не съвпадат.
Луната обикаля около Земята по елипсовидна орбита в следствие на което разстоянието между двете тела се променя. За наблюдател на Земята това се изразява в промяна на ъгловите размери на лунния диск. Когато ъгловите размери на лунния диск са по-малки от тези на слънчевия се наблюдава пръстенообразно затъмнение.
Слънчевото затъмнение започва с изгрева на Слънцето в западните райони на земната повърхност и завършва в източните със залеза на Слънцето. То е достъпно за наблюдение в сравнително тясна ивица, не повече от 270 км, определена от лунната сянка. При пълно слънчево затъмнение се наблюдават редица интересни явления: слънчевата корона, слънчеви протуберанси, броеницата на Бейли и други.
За дадено място пълните слънчеви затъмнения са рядко явление и се случват средно веднъж на 300 години. Времетраенето на пълната фаза е средно 2-3 минути, като максимумът е 7,5 минути. Например предстоящото затъмнение на 16 юли 2186 г. ще е с продължителност 7 минути и 29 секунди.