Международна група астрономи от Германия и Русия идентифицира необичаен обект, наречен J005311. Най-вероятно той е продукт на сливането на две звезди, които са умрели преди много време. След като милиарди години обикаляли една около друга, тези звезди, наречени бели джуджета се сливат и се връщат от мъртвите. В близко бъдеще животът им най-накрая може да свърши - с огромен взрив, съобщават учените във Phys.org.
Аномалната звезда в центъра на газова мъглявина била открита на изображенията, направени от спътника с широкообхватно инфрачервено изследване (WISE). Изненадващо, обаче, мъглявината излъчва почти изключително инфрачервено лъчение и никаква видима светлина.
Учените анализирали спектъра на лъчението, излъчвано от мъглявината и централната звезда, разположени на десет хиляди светлинни години от Земята. Оказва се, че обектът не съдържа нито водород, нито хелий, което е типично за белите джуджета. Звезди като нашето Слънце генерират енергията си чрез ядрения синтез на водорода. Когато водородът се изконсумира, те продължават да изгарят хелий. Не могат да сливат по-тежки елементи - тяхната маса е недостатъчна, за да произведе необходимите високи температури. След като се изчерпи целият хелий, те престават да горят, охлаждат се и се превръщат в бели джуджета.
Въпреки това, изгарянето на по-тежки елементи продължава в J005311, което не се среща в белите джуджета. "Те обикаляли една около друга, създавайки екзотични изкривявания на пространство-времето, наречени гравитационни вълни", разказват учените. По време на процеса двете бели джуджета постепенно губят енергия. Разстоянието между тях намалявало все повече и повече, докато накрая се слели.
J005311 е 40 хиляди пъти по-ярка от Слънцето, каквато яркост не може да има бяло джудже. От нея се излъчва силен звезден вятър със скорост 16 хиляди километра в секунда. Според изчисленията, той се ускорява от силно магнитно поле. Според изследователите, такива обекти се откриват много рядко в Млечния път, досега са известни само пет подобни..
Очаква се, че за няколко хиляди години цялата маса на звездата ще се превърне в желязо, а термоядрените реакции ще спрат. Под собствената си гравитация тя ще започне да се свива и тъй като масата ѝ е по-голяма от 1,4 масата на Слънцето ще има ярка съдба. Електроните и протоните, които изграждат нейната материя, ще започнат да се сливат в неутрони. Получената неутронна звезда ще има само малка част от предишния си размер - с диаметър само няколко километра и ще тежи повече от цялата Слънчева система. Тя ще експлодира в супернова.