Българските служби осуетиха терористичен акт. Или по-скоро: осуетиха показно самоубийство, планирано от 16-годишно момче от Пловдив. Но "бомбата" в главата му си остава. Същото е в главите на много други гневни деца.

Коментар от Емилия Милчева:

Опитът за (само)взривяване е бил предотвратен благодарение на бащата на момчето, подал сигнал в Държавна агенция „Национална сигурност“. А това, което чу българското общество в целия шум по темата, бе не викът за помощ, а думите „Ислямска държава“ и „терор“. Върху това натъртиха от държавното обвинение, а в допълнение МВР разпространи снимки на целия арсенал, събиран от момчето (което не е от семейство на мюсюлмани). Въпреки че заместник главният прокурор Иван Гешев отправи призив детето да се разглежда като жертва, а не като извършител, прокуратурата сметна пускането му от ареста за грешка и настояваше то да бъде държано там в изолация.

"Объркано дете"

На никого не е било лесно в трудната възраст на съзряването. Знаем ли колко деца се чувстват отхвърлени и безполезни, колко от тях са стаили силен гняв? „Това е в някаква степен объркано дете, на което се надявам да му се окаже помощ“, каза заместник главният прокурор Иван Гешев. Само че институциите не помагат. Дори и в училището да има училищен психолог, а такива са назначени само в една пета от българските училища и детски градини, той не разполага с достатъчно време и ресурси, за да работи с всяко гневно и фрустрирано дете. Макар че съгласно указанията на Министерството на образованието: „Психологът работи на индивидуално ниво с детето или ученика в групата или класа, с учителите, с родителите и с цялата институционална общност, като извършва интервенции с фокус върху психичното здраве на детето или ученика“.

В България има 2 367 училища и 1 844 детски градини, а психолозите, които работят в тях, са 869. Трудно е да си представим работата на индивидуално ниво в училище с над 350 ученици, което е прагът, позволяващ назначаването на психолог или педагогически съветник. Ако в учебното заведение децата са над 700, психолозите следва да са двама. По-малките училища и детски градини не могат да си позволят тези разходи.

"Утре вашите да дойдат в училище"

Но дори да допуснем, че училищният психолог наистина си върши работата, а не просто запълва щатната бройка, няма как да пренебрегнем този въпрос: щом дадено дете има проблеми, значи по всяка вероятност проблеми има и в семейството му. Възможно ли е училищният психолог да работи и със семейството? Не. Тъй като липсва институционална подкрепа, обикновено се действа на принципа „утре някой от вашите да дойде в училище“. А после вкъщи нерядко следва физическо наказание или психически тормоз над „виновника“. Родители и учители в България не са в здравословно партньорство, освен ако не трябва да се събират „дарения за училището“ или пък пари за екскурзия и „зелено училище“, което си е всъщност запълване на хотели с безплатна нощувка за учителите-организатори. Опитите на МОН да подпомогне сътрудничеството не са ефективни.

И още нещо: ако едно дете се нуждае от работа с психолог, Националната здравноосигурителна каса не покрива разходите. За родителите това означава, че дори и да забележат странности в поведението на детето си и да се решат да го пратят при психолог, те се нуждаят от доста средства - цената за посещение варира между 40 и 60 лева. Да не говорим, че в много населени места такива специалисти няма.

Същото е и ако детето се дрогира - клинична пътека за лечение на наркозависимости няма, всеки с такъв проблем се лекува заедно с психично болните в психиатриите, а за повечето родители е непосилно да плащат за частни програми за детоксикация. Управляващите, които и да са те, винаги са игнорирали проблема с дрогата и безпрепятственото ѝ разпространение. Подминават с мълчание призивите на родители и лекари за заплащане на лечението, за осигуряване на тестове за ранна диагностика, за законодателни мерки, които да регламентират лечението на малолетни и непълнолетни при доказване на зависимост.

Плашила вместо решения

16-годишното момче от Пловдив, определено като „суперинтелигентно" дете от „елитно училище“, е станало обект на вербовка от страна на професионалисти от терористичната организация „Ислямска държава“. При други негови връстници в България „бомбата“ в главата е довела до кърваво сбиване или пък до побой над учител заради оценка или най-обикновена забележка. Според прокуратурата, младежът от Пловдив се е радикализирал. Но дали щеше да каже същото, ако беше хвърлял камъни по „гейчетата от прайда“ или се беше включил в ученията на паравоенни формирования за защита на отечеството от мигранти, а вече и от норвежци?

Проявите на агресия сред младежите зачестяват, макар в България още да не са се случили бунтове като този в Тотнъм от лятото на 2011, когато британски тийнеджъри с блекбърита, тухли, бутилки и запалителни течности в ръце грабеха и подпалваха коли и квартални магазинчета.

Охулената Стратегия за детето съдържаше полезни насоки и идеи за защита на детските права, в това число и реформа в областта на детското правосъдие, конкретни мерки, свързани с грижа за децата в различните жизнени цикли на тяхното развитие, както и ратификация на документ на ООН, който би позволил да се търси отговорност от държавата, ако не е защитила правата на децата. Но вместо да инициира смислен дебат, властта подви опашка пред надигналия се вой и дори не се опита да оспори отявлените лъжи за проекта.

Нека не се залъгваме

Накрая да кажем и това: твърде наивно би било да заявим, че виновен е интернет - и с това да приключим дебата. Популярното мобилно приложение Telegram, създадено от руския предприемач Павел Дуров, се използва за различни полезни неща, освен за контакти с терористи, какъвто е бил случаят с момчето от Пловдив. Да, в мрежата може да се намерят указания как да бъде сглобено взривно устройство. Но там има и достатъчно информации за последствията. Само че ако едно дете има „бомба“ в главата си, тя рано или късно ще се взриви.