Oказва се, понякога разковничето на успеха не е само с постоянството, знанията и усилената работа. Човек често има нужда и от правилния съвет в точното време.
Това споделя милиардерът Марк Кюбан - един от най-богатите хора в САЩ със състояние от четири милиарда долара. 60-годишният бизнесмен започва бизнеса си с едва 60 долара. Днес притежава баскетболен отбор и десетки компании, които му носят космически приходи.
Той е търговец, не обича скучните срещи, получава 700 имейла на ден, мрази костюмите и може да издържи цели седем години без нито един ден отпуска. За да бъде това, което е, решаваща роля има бащата на Кюбан и неговото виждаме за живота и възрастта.
"Когато годините си минават, имаме склонността да мислим, че остаряваме. А всичко е въпрос на перспектива. Днес може да сме толкова възрастни, колкото никога не сме били. Но също така сме толкова млади, колкото никога няма да бъдем.", обяснява милиардерът.
И по съвета на баща си е избрал да мисли по втория начин. Така с годините си създава навик да не смята времето за порок, а за ценност. И да го оползотворява по най-добрия начин, пише Business Insider.
Кюбан ни съветва и да се замислим за всички тези неща в миналото, които сме искали да направим, но не сме успели. А дали си спомняме какво сме направили вместо тях? Вероятно времето, което сме загубили, не е оставило особено отпечатък у нас.
Точно по тази причина днес трябва да се замислим какво искаме да бъдем, да имаме и да сме направили след 10 години. И да започнем да работим още сега за него. И без фрази като "трябваше", "ако бях" и други подобни. Болката от съжалението винаги е по-силна от болката от усилията.
Най-доброто на времето, в което живеем, е, че не трябва да чакаме някой да ни забележи, да бъдем открити. Каналите за комуникация са безброй и можем да се свържем с правилния човек, стига да имаме достатъчно голямо желание да го направим.
Единственото нещо, което ни дърпа назад, сме самите ние, нашето колебание и нашата несигурност. Те са спирачка за мечтите ни. Затова и всеки ден трябва да живеем с идеята, че сме по-млади, отколкото някога отново ще бъдем.
