Данни от Хавайските острови и Исландия показват, че Земята има пулс - ядрото й изпраща синхронни струи магма към повърхността на всеки 15 милиона години, съобщи "Ню сайънтист".

Учени от университети на Берген и Осло използваха сеизмологични данни за измерване на дебелината на земната кора между Исландия и Гренландия. Исландия е на Средноатлантическия хребет, където магмата се надига и образува нова кора. Така те изчислиха магмените потоци в миналото под Исландия.

Когато магмената струя е силна, кората, която се образува на повърхността, е дебела. Резултатите показват, че кората става по-дебела грубо на всеки 15 милиона години. Това предполага пулсации в магмената струя с такава честота.

Редовните пулсации на струите магма не са нова идея. Когато норвежките учени обаче сравняват резултатите си с подобно изследване на Хавайските острови, те установяват изненадваща връзка. Данните, събрани от екип на Океанографския институт в Масачузетс, показват, че магмата под Хавайските острови пулсира със същата честота. Това са толкова различни части от Земята, че синхронът не може да се дължи на самата мантия, убедени са норвежките учени. Би трябвало, той да е свързан с ядрото. Това означава, че ядрото периодично загрява мантията и генерира струи, които синхронизирано се надигат на повърхността в много отдалечени места.

Ако хипотезата на норвежките учени е вярна, тя ще революционизира идеите за случващото се в земните дълбини. Повечето геолози вярват, че тези пулсации се обясняват с процеси в мантията, като натрупване на магма в райони с различен вискозност.