В края на май приключиха снимките на руския сериал „Чернобил“, очаква се 12-те епизода да бъдат пуснати през тази есен по НТВ. Според сюжета КГБ в Украинската ССР ще узнае, че в Припят се намира агентът на ЦРУ Алберт Ленц. За да предотврати възможния терористичен акт, в централата пристига съветският контраразузнавач Андрей Николаев.

Режисьорът Алексей Мурадов разказва за филма пред електронното издание „Медуза“, за разликите между сериала на НТВ и НВО, и за предпочитанията на отечествения зрител.

Вашият сериал е преди всичко за историята на съветския разузнавач, който се опитва да спре агента на ЦРУ? Или все пак е за самата катастрофа?
Разбира се, че е за катастрофата. Би било странно да ползваме само този сюжетен ход /с разузнавача и агента/, макар да го има там. Както разбирате, атомната промишленост и всичко, свързано с мирния и немирния атом, предизвиква голям интерес сред чуждите разузнавания. И съответно на това противостои контраразузнаване, и това не е само у нас, това е по целия свят. Тази борба винаги е била много активна и мисля, че тя ще бъде такава, защото в сферата на атомната енергетика има твърде много ноу-хау и всичко останало. Заради това интересите на разузнаванията бяха достатъчно големи, в това число и на американското. Ние се възползвахме от тази ситуация и разгърнахме цялата история около нея. Но трябва да кажа, че това не е кримка, а по-скоро драма, при това доста мощна.

Можете ли да кажете, че според сюжета на вашия сериал взривът на Чернобилската АЕЦ е работа на агента на ЦРУ?

През 1986 г. тази версия много сериозно се разглеждаше. Днес това се нарича терористичен акт, провокация, не зная вече. Имаше такава версия. И доколкото зная, на Горбачов бе представен доклад с няколко вероятни версии за причините за катастрофата. И понеже тогава ние много силно си дружахме с американците, тази версия бе отхвърлена. Но както се оказа накрая, слава богу, Америка няма никакво отношение към случая, както и всяка друга страна.

Какви източници използвахте при подготовката на сценария? Спомените на акад. Легасов или книгата на Светлана Алексиевич „Чернобилска молитва“, която ползва сценаристът на НВО Крейг Мезин?

Ние не ползвахме тези източници. Имахме контекст, в който съществувахме и не ползвахме преки пасажи от книгата. И това не е необходимо изобщо, защото всички бяха наясно със случилото се. Но препрочетохме голямо количество различни публикации – от вестници, списания, документални, прехвърлихме огромна литература. С нас работиха твърде много хора, непосредствени участници в събитията от Чернобилската катастрофа. Ние използвахме документи, старахме се максимално да се доближим до тях – визуално и по фактите, но това не е документален филм.

Всички сцени ли снимахте в Беларус?

Не, частично снимахме в Москва – всички тези интериори, свързани с Кремъл, ЦК. В Беларус е много удобно да се снима, природата там много прилича на Чернобил, градовете, в които работихме, приличат на Припят и Чернобил.

Имате ли лична история, свързана с Чернобил?

Аз абсолютно ясно си спомням,че когато се случи аварията, бях в Батуми. Ние бяхме деца, къпехме се твърде често в морето. И в един прекрасен ден ни казаха, че няма да ходим до морето, а ще си седим у дома. Обясниха ни, че е избухнал някакъв взрив и че върви радиация – явно се презастраховаха, защото забраната ни бе спусната на третия или четвъртия ден след експлозията. Но след три дни се оказа, че всичко е наред и ние продължихме да играем на брега.
Около мен винаги е имало достатъчно голям брой хора, преминали през Чернобил. Родителите на повечето ми връстници бяха в Чернобил, имах връзки с родителите на съучениците ми, които са били там. Така, че имах възможност и лично да научавам за това.

Как мислите, че те ще оценят вашата работа по филма?

Много е сложно да се каже. Ние се опитахме максимално да се доближим до фактите. Но не това е важното. В онзи момент страната ни се е вдигнала, както и при всяка беда, която ни връхлита. И това е, за което си струва да говорим. Особено днес.

Ние разказваме историята в кръга на хора, които по времето на взрива са били в самия Чернобил, техните семейни и битови отношения, до Кремъл и ЦРУ. Трябва да кажа, че това е драма, личностна драма – ние разглеждаме как те са преживели катастрофата и как са се борили с нея вътре в себе си и наоколо.

Неотдавна приключи сериалът „Чернобил“ на НВО, който покори всички рекорди и спечели най-високите оценки на IMBD. Вие гледахте ли го и какво мислите?

Аз изгледах само първия епизод, останалите не успях, но непременно ще ги видя. В първия епизод забелязах няколко важни моменти. Разбира се, картината и звукът са абсолютно забележителни. Но ние не можем да показваме обективно онова, което се случва в чужбина и те не могат да показват това, което се случва у нас. За съжаление, при цялата картина, при цялото богатство на това, видях клишетата, които използваха във времето на студената война по отношение на нашите хора и ситуацията у нас. Тези клишета са си останали, нищо не се е променило. Затова аз не бих се учудил, ако ми кажат, че този филм е сниман преди 20 години.

Всичко, което засяга взаимоотношенията – те за мен са твърде странни. Това е като в екшъна, където Шварценегер играе офицера от КГБ, всичко това беше едва ли не карикатурно. Сега в този сериал е някак по-спокойно, но все едно, на мен ми се струва, че не това е вярната нота. Диалозите в този сериал на НВО за мен са твърде странни, когато персонажите в бита се обръщат един към друг с пълните имена. Ами у нас такова нямаме в ежедневието! И това е един от малкото примери.

Какви други клишета засякохте в сериала?

Това засяга взаимоотношенията на властта с народа, на хората помежду им. А там всичко е доста повърхностно. Как да преведеш на английски поговорки. Ако не знаеш езика и не го разбираш с всичките му нюанси в интонацията и смисъла, диалозите се получават доста плоски и това на мен никак не ми хареса. Саша, Шура, Александър – три имена и не е ясно кое е мъжко, кое женско. Вероятно за чужденците това е сложно за разбиране и осмисляне, и това е минус.

Много хора твърдят, че в Русия не може да се появи сериал, подобен на този на НВО, просто защото няма пари за производството му. Това ли е само?

Струва ми се причините са три. Първо, недостатъчните бюджети. Второ, кинотехнологиите, компютърната графика и онези чудеса, които се появяват на екраните на Запад, в това там са пред нас, за съжаление. И трето, нашият зрител днес, слава богу, все още мисли за душата. И в онзи момент, когато ще се получат добрите бюджети и технологични възможности, душата няма да изчезне, и всичко ще се нареди правилно за нашето кино.

От какво се нуждае душата на руския зрител?

Днес трябва да му се вдъхва надежда, че каквото и да се случи, ние всички ще бъдем заедно. И при всички случаи ще преодолеем всички външни и вътрешни проблеми. Звучи патетично, но ми се струва, че днес не достига точно това разбиране – че ние сме заедно. Защото някои неща, според мен, на битово и социално ниво силно се размиха. Но аз мисля, че ние имаме потенциала да преодолеем това.