През 2019 г. българите ще са 7 млн. души. Ако през 1985 г. почти сме докоснали 9 млн., то от тогава населението в родината ни намалява със стабилни темпове. Тревожната тенденция сочи, че през 2020 г. българите ще са 6,948 млн.

Това става ясно от доклада на ООН за населението на Земята. Документът все пак сочи, че населението ще се увеличи до 9,7 млрд. през 2050 г. До края на века Земята обаче ще трябва да се справя с население от 11 млрд.

Очаква се Индия да покаже най-голямото увеличение на населението между сега и 2050 г., като изпревари Китай като най-гъсто населената страна в света, около 2027 г. Индия, заедно с осем други държави, ще съставлява над половината от очакваното увеличение на населението до 2050 г.

Деветте страни, които се очаква да покажат най-голям ръст, са Индия, Нигерия и Пакистан, следвани от Демократична република Конго, Етиопия, Танзания, Индонезия, Египет и Съединените американски щати. Като цяло, населението на Африка на юг от Сахара се очаква да се удвои на практика до 2050 година.

Растежът в тези страни идва на фона на забавяне на глобалния коефициент на раждаемост. През 1990 г. средният брой раждания на една жена е 3.2. До 2019 г. това е намаляло до 2,5 раждания на една жена и до 2050 г. се очаква индексът да спадне още до 2,2 раждания: необходимо е ниво на раждаемост от 2,1 раждания на жена, за да се избегне намаляване на националното население в дългосрочен план.

Броят на населението на все повече и повече страни всъщност намалява. От 2010 г. насам 27 страни или райони са отбелязали спад от поне един процент, поради постоянното ниско равнище на раждаемост. От сега до 2050 г. се очаква това да се разшири до 55 страни, които ще имат намаление на населението с един или повече процента и почти половината от тях ще имат спад от поне 10 на сто.

В някои случаи намаляването на броя на населението се засилва от високите равнища на емиграция, а миграционните потоци се превръщат в основна причина за промяна на населението в някои региони. В Бангладеш, Непал и Филипините се наблюдават най-големи миграционни потоци, произтичащи от търсенето на работници мигранти; и Мианмар, Сирия и Венецуела са държавите, в които най-много хора напускат заради насилие, несигурност или въоръжен конфликт. За онези страни, в които населението намалява, се очаква имиграцията да запълни пропуските, особено в Беларус, Естония и Германия.

В същото време растежът предоставя възможности в много развиващи се икономики: скорошното намаляване на раждаемостта означава, че населението в трудоспособна възраст (от 25 до 64 години) расте по-бързо от други възрастови групи, което би могло да подобри възможностите за по-бърз икономически растеж. Докладът препоръчва правителствата да използват този "демографски дивидент", за да инвестират в образованието и в здравеопазването.