На 66-годишна възраст, след кратко боледуване, почина поетесата Калинка Милева. Безспорно талантлив и запомнящ се стихоплетец, Калинка Милева е неколкократен носител на наградата за най-добър асеновградски поет в Националния конкурс „Наздравица за любовта”. Поетеса с волна и лирична душа, с разпознаваем стил и характер, широко отворила се за нещата от живота – за неговия смисъл и значение, за любовта и вътрешната свобода, за децата и приятелите, за величието на природата, за всичко красиво, наситеното с емоции и дълбок смисъл, за грешното ни и същевременно възвишено човешко битие. Неслучайно стихосбирка й “Понякога съм птица” (2016) бе възприета като нейна книга-изповед.
Asenovgrad.NET поднася своите най-искрени съболезнования на семейството и близките на Калинка Милева.
Поклонението и опелото ще се извършат в храм "Свети Атанасий" на 28 юни, петък, от 12:30 ч. Погребението ще се състои на Новите гробища от 14:00 ч.
***********************************
“Романтично”
Искам да ме заведеш в Париж.
И там под Айфеловата кула една звезда за мен да свалиш.
Да се целуваме и да крещим.
Да помислят, че сме луди.
Да правим с теб каквото си решим.
Прекрасно е да бъдеш влюбен!
Във този град на любовта
по булевардите да тръгнем боси.
да не изпускаш моята ръка
По облаците да се носим.
Да се отбием в някое бистро.
В очите да се гледаме.
Да пием вино.
Да си говорим само за любов.
И да се смеем без причина...
А после, на брега на Сена,
когато си запаля аз цигара,
да ти призная, че съм уморена,
но не се усещам стара!
Пак съм същото Момиче,
пазено като реликва.
Жена, която е обичана, не остарява никога!
***********************************
“Същата, но не съвсем”
Винаги съм си знаела точното място.
Ни по-горе, ни по-долу.
Радвам се от сърце на чуждото щастие.
Харесвам си житейската роля.
Завистта е отвратително чувство.
Добре, че не я познавам.
Не понасям хората лустро.
Справедливите уважавам.
Умея да бъда безкрайно щастлива.
Никога, никого не съм мразила.
У всеки търся да открия красивото.
Ненавиждам просташката инвазия.
Винаги имам добри намерения.
Но не винаги съм разбрана.
Сърцето ми е с любов заредено,
въпреки болката от безбройните рани.
Съжалявам злобните хора.
Те не могат да са щастливи.
Дяволското във тях говори.
И вечно другите им са криви.
Вече не тичам безумно след вятъра.
Още плащам на доброто си лихвите.
Не ми трябват много приятели.
Живея си кротко и тихо.
Не контактувам със хора празни.
До мен са всички, които обичам.
А това е най-важно!
***********************************
“Опит за автопортрет”
Не ми пораснаха крила.
Но понякога съм птица.
Честичко насън летя.
Харесва ми да съм различна.
След захарни мечти не тичам.
Зная точното си място.
Умея силно да обичам.
Със живота съм наясно.
Горда съм поне за трима.
А пък гордостта е грях.
Честолюбива съм. Ранимо.
Никой не намразих. Не можах!
От стореното до сега не се отричам.
Миналото бих повторила отново.
Никога не съм била мушица.
Непонятна ми е всяка злоба.
Искам хората да се обичат.
Вярвам във това...и се подхлъзвам.
И понеже съм умница
сто поуки на ухото връзвам...
Продължавам със усмивка
да раздавам добрини.
Без дори да ги поискат.
Въпреки, че ще боли!
