Успокояващо е да си мислим, че лесно можем да забележим сталкър. Смахнати непознати с шлифери, които преследват жени до дома им и се стремят да открият колкото се може повече подробности за личния им живот. Нали така?
Всъщност, хората с подобно обсесивно разстройство се различават значително един от друг.
Според експерти типичен сталкър не съществува, в практиката си те се натъквали на съдии с гранично личностно разстойство и на човек, който тихо преследвал жертвата си в продължение на две години, преди да реши да я убие.
Сталкингът не е разстройство само по себе се, а попада под шапката на симптомите на различни други заболявания. Според едно изследване, мотивите за сталкинга включват илюзорни убеждения за романтична връзка с някого, желание за възстановяване на предишни взаимоотношения, садистичен порив да тормозиш жертвата си, свръхидентификация с жертвата и желанието да я замениш. Сталкърите могат да бъдат диагностирани с редица разстройства, включително психотични и личностни, като нарцистично личностно разстройство.
Въпреки различията, определени характеристики се повтарят отново и отново сред сталкърите. Според изследването, 80% от жертивите на сталкинга познавали до известна степен преследвача си. Съществуват доказателства, че сталкърите често са мъже в 30-те си години, а жертвите им жени в късните тийнейджърски или ранните 20 – макар невинаги. Други изследвания сочат, че гневът и несигурността, често коренящи се в детството, са широкоразпространени сред сталкърите, наред с импулсивността.
Сталкърите нямат почти никакви интереси, не знаят с какво да запълнят свободното си време и имат непостоянни социални контакти.
Често сталкингът е породен от събитие в живота, с което сталкърът не може да се справи – раздяла, уволнение, арест, отхвърляне.
Сталкингът е вид насилие. 60.8% от жените участвали в анкета през 2014 заявяват, че са станали обект на сталкинг от бивши или настоящи интимни партньори.
Сталкингът от бивши партньори е най-упорит, той се определя и за най-опасен.
Друг вид сталкъри са психотичните сталкъри – откъснати от реалността, живеещи с илюзията за романитчни взаимоотношения с известни личности, непознати, колеги и случайни познати.
Често тези хора не осъзнават, че правят нещо грешно, обикновено смятат, че другите просто не успяват да ги разберат. Макар действията им да са силно травмиращи, малко вероятно е да прибегнат до физическо насилие, освен сталкинга.
Тъй като сталкърите имат ограничени интереси, една от възможностите за лечението им е да им се предложи подходящо хоби.
Да пробват нещо ново може да е много трудно за сталкърите. У тях обикновено бушуват силни емоции – положителни или отрицателни. Но облекчението или еуфорията от сталкинга обикновено бързо се разсейват. За съжаление учените все още не успяват да разберат защо сталкърите се връщат към същото емоционално състояние, вместо просто да продължат напред. Сталкърите трябва да обръщат внимание на емоционалното си състояние, защото то ги кара да избират социално неподходящи и потенциално престъпни стратегии, включващи и нахлуване в личното пространство на жертавата.
Източник: vice.com
