Учени откриха рекордни количества мравчена киселина, която участва в зараждането на живота, в метеорит, паднал в канадско езеро през 2000 г., съобщи БТА.
Ниските температури в езерото Тагиш са предотвратили разнасянето на летливия химикал.
Анализите разкриха четири пъти повече мравчена киселина, отколкото е измервана в други метеорити. Учените от университета на Алберта са убедени, че мравчената киселина в метеорита е извънземна. Той не е докосван от човешки ръце и така е предотвратено замърсяването с органични съединения.
От езерото Тагиш са събрани фрагменти от метеорита с общо тегло 850 грама. През 2006 г. те са купени от консорциум, в който участва Кралския музей в Онтарио. Неотдавна те са изследвани химически.
"Интересно е, че виждаме такова различие между метеоритите, и че те имат различен състав на определено съединение - каза Марк Сефтън от лондонския Импириъл колидж. - Това известно време беше пренебрегвано, защото се съсредоточихме върху метеорита Мърчисън. Сега имаме друга мостра и можем да анализираме различна част от астероидния пояс и следователно различна част от Слънчевата система."
Различните изотопи водород в мравчената киселина показват, че най-вероятно тя се е образувала в студени космически райони преди появата на Слънчевата система. На Земята мравчената киселина е характерна за жилото на насекоми, например мравки.
Според професор Сефтън тя вероятно е била важна съставка "в кухнята" на планетата ни преди появата на живота. Химикалът е известен като редукционен агент, действащ като магнит за кислородните атоми при химични реакции. Той улеснява преобразуването на някои аминокиселини в други. Възможно е мравчената киселина да е участвала в трансформирането на примитивна РНК в ДНК.
Само една от четирите нуклеотидни бази, които образуват РНК и ДНК, е различна. Урацилът е характерен за РНК, но в ДНК мястото му заема тиминът. Екипът на проф. Сефтън откри урацил в метеорита Мърчисън, но не и значимо количество тимин. Мравчената киселина обаче улеснява реакция, при която урацилът се преобразува в тимин.
Ниските температури в езерото Тагиш са предотвратили разнасянето на летливия химикал.
Анализите разкриха четири пъти повече мравчена киселина, отколкото е измервана в други метеорити. Учените от университета на Алберта са убедени, че мравчената киселина в метеорита е извънземна. Той не е докосван от човешки ръце и така е предотвратено замърсяването с органични съединения.
От езерото Тагиш са събрани фрагменти от метеорита с общо тегло 850 грама. През 2006 г. те са купени от консорциум, в който участва Кралския музей в Онтарио. Неотдавна те са изследвани химически.
"Интересно е, че виждаме такова различие между метеоритите, и че те имат различен състав на определено съединение - каза Марк Сефтън от лондонския Импириъл колидж. - Това известно време беше пренебрегвано, защото се съсредоточихме върху метеорита Мърчисън. Сега имаме друга мостра и можем да анализираме различна част от астероидния пояс и следователно различна част от Слънчевата система."
Различните изотопи водород в мравчената киселина показват, че най-вероятно тя се е образувала в студени космически райони преди появата на Слънчевата система. На Земята мравчената киселина е характерна за жилото на насекоми, например мравки.
Според професор Сефтън тя вероятно е била важна съставка "в кухнята" на планетата ни преди появата на живота. Химикалът е известен като редукционен агент, действащ като магнит за кислородните атоми при химични реакции. Той улеснява преобразуването на някои аминокиселини в други. Възможно е мравчената киселина да е участвала в трансформирането на примитивна РНК в ДНК.
Само една от четирите нуклеотидни бази, които образуват РНК и ДНК, е различна. Урацилът е характерен за РНК, но в ДНК мястото му заема тиминът. Екипът на проф. Сефтън откри урацил в метеорита Мърчисън, но не и значимо количество тимин. Мравчената киселина обаче улеснява реакция, при която урацилът се преобразува в тимин.