Преди 70 години в Таджикистан имало силно земетресение. Свлачищата, възникнали в резултат на катаклизма, отнесли над 30 селища и погребали живи около 30 хиляди души. Информация за трагедията е класифицирана от съветските власти, за да не помрачи 70-годишнината на Йосиф Сталин.
На 10 юли 1949 г., в близост до голямото селище Хаит в Таджикската ССР, било регистрирано силно земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер. Центърът му се намирал на дълбочина около 20 км. Два дни преди това в тази област се усещали трусове, след това започнали проливни дъждове. В резултат рохкавата пръст по планинските склонове подгизнала. Това провокирало свлачища и довело до трагични последствия, разказва gazeta.ru.
„Малките” земетресения, възникнали преди голямото, предизвикали срутване в долината на река Ясман. 2,5 милиона кубически метра почва се сринали. Още свлачища и скални маси се сринали по северния склон на хребета Тахти към река Сурхоб. Пътят на Гарм-Хаит бил затрупан. Малки свлачища се се появили в долините на реките Ярчич и Оби Кабуд. Образували се пукнатини в сградите в района на Джиргалат, имало и случаи на паднали ъгли на сгради. В горното течение на Каитското ждрело част от гранитния купол е разцепил вертикално от сеизмично въздействие.
В резултат на това с долината паднала огромна маса скали и льос - рохкава седиментна скала със светложълт цвят.
Според учените земетресението в Хаит, заедно с появилите се масивни свлачища и срутвания, е довело до образуването на земни потоци - "лавини" от пръст. Това се дължи на факта, че в дефилето на Оби-Дара-Хауз има три три езера - едно в горната част на пролома, с площ 350 хиляди квадратни метра, и две малки и плитки.
Първото земетресение било на 8 юли. Имало жертви, но те били малко. На 10 юли земетресението се повторило с многократно по-голяма сила. Тътенът, разрушенията и скърцането се допълвали от ураганен вятър, който навеждал дърветата до земята, и съборили или изкоренил повечето от тях. През тези няколко минути стотици хора загинали. Малко по-късно камъните, дърветата и земята, смесени с водата на реката в гъста каша, покрили Хаит. Това разказва Ешони Давлатхуджа, оцелял от трагедията.
Освен в Хаит, почти всички сгради били разрушени в 23 селища. В епицентъра на земетресението силата му достигнала 9-10 бала. Трусовете били толкова силни, че хората не можели да стоят на краката си и падали.
Спомените на друг очевидец са цитирани в книгата на Батир Кариев "Природни бедствия: Земетресения”:
"После имаше внезапен вертикален трус, придружен с бучене. За миг всички сгради в Хаит се сринаха. Прах се издигна от свлачища по планините, цялата област се покри с мъгла, веднага притъмня. Кола, която пътуваше от Хаит за Сайрон, беше изхвърлена и пътниците изпадаха от карусерията. Току-що приземилият се самолет У-2 се тресеше и клатеше."
Таджикски източници цитират други свидетелства за необичайно поведение на животните в навечерието на трагедията. Петлите кукуригали силно и често, кучетата безпричинно тичали от едно място на друго и виели, котките се мятали и мяучели, магарета почти непрекъснато ревяли и гълъби летели през нощта. Според очевидци, усещането от вибрациите на почвата приличало на подърпване на килим изпод краката.
"Мъгла покри местността", казва Кариев. "На фона на продължаващото колебание на почвата и продължителното бучене се появи допълнителен звук, подобен на триещи се камъни, които сякаш идват отдалеч. Той бързо се усили. След няколко секунди се появи тъмна грамада с височина от 100-150 метра, която бързо се придвижваше към село Хаит от дефилето на Оби-Дара-Хаус. Този конгломерат от камъни, вода и кал падна върху спящия Хаит, погреба живи 25 хиляди души. На мястото на селото се появи насип с ширина един км и дължина около 20 км. Общият брой на погребаните селища е 33."
Ето какво централният вестник на републиката „Комунист на Таджикистан” пише за земетресението на 15 юли 1949 г.:
"На 8 и 10 юли в Таджикистан имаше две силни земетресения с епицентър в планините на разстояние 190 километра североизточно от град Сталинабад. В Сталинабад бяха усетени няколко труса. Най-силният - със сила 6,5 бала е усетен на 10 юли в 9 часа 43 минути 11 секунди местно време. В града нямаше щети. Последващите по-слаби трусове, както обикновено се случва след земетресенията, продължиха няколко дни. На 12 юли трусовете бяха много по-слаби от 11 юли. На 13 и 14 юли бе регистрирано затихване на трусовете."
Според книгата на Николай Николаев "ТАСС е упълномощен ... да мълчи", съветската власт решава да класифицира бедствието, за да не помрачи 70-годишнината на Йосиф Сталин.
Шофьор на име Искандер, местен жител, който служил в армията по време на земетресението и след като бил демобилизиран, без да знае какво се е случило, се опитал да се върне у дома. Неговият разказ, цитиран в книгата:
"Пристигнах в Гарм, а по-натаък, казват, не може. Имаше земетресение и планините паднаха. В Гарм също имаше много пострадали домове. Всички се страхуваха и спяха на палатки. Бариера на пътя. Никой не пускаха в Хаит или Джиргитал. Бях овчар преди армията. Познавам всички пътища. Купувам сладкиши от пазара, стафиди, вземам вода, а на сутринта тръгвам през планините. Вечерта пристигам, но няма град. Само камъни и земя. Нищо не разпознавам. Реката е съвсем различна. Няма къщи, няма коне, няма якове, няма дървета. Дори птици няма! Плаках, плаках дълго време и след това тръгнах по прекия път към Гарм. На сутринта стигнах до бариерата. Бях отведен в полицията. Разпитваха ме дълго време. И ми казаха: всичко, което си видял, е голяма тайна, военна тайна. Бях член на комсомола и подписах документ, който ще мълча."
Москва реагирала на ситуацията в Таджикистан доста бързо. Прехвърлили от съседните централноазиатски републики въздушна линейка в помощ на пострадалите. на място бил изпратен академик Григорий Гамбурцев, който за да проведе сложна сеизмологична експедиция на Института по физика на Земята на Академията на науките на СССР. До разпадането на СССР в Таджикистан функционира Гармският геодинамичен полигон с 15 сеизмични станции. Много жители от засегнатия от природния катаклизъм регион били преселени.
