Съществува история за американско племе, чийто жени всяка вечер сядали в кръг и си разказвали една на друга какво им се е случило през деня. Когато една от жените била нападната от злочестини, останалите и давали три вечери време да разкаже и да се оплаче за проблема си. Те я изслушвали, съчувствали и, споделяли цялата си мъдрост и и оказвали подкрепа. Ако същата нещастна жена разкажела същата история за четвърти път, отношението към нея рязко се променяло. Без да отронят и дума останалите жени премествали кръга на ново място, оставяйки я сама.

Всеки знае какво го очаква – три нощи подред хленчене и играта приключва. Повечето днес не притежаваме подобни ритуали, за съжаление, а може би е добре да измислим, защото иначе рискуваме да започнем да хленчим заради хленчещите.

Оплакванията са начин да дадем израз на безсилието си. Обикновено хлечим, когато не знаем как да променим дадена ситуация или как да се самоутешим. За някои хора оплакването е успокояващо – усещат нещо като катарзис след като са се отървали от неприятните преживявания.

Оплакването е и начин да се свържем с другите. Членовете на някои семейства непрекъснато се обвиняват един друг. Критиката е лепилото, което ги сплотява докато дават израз на фрустрацията или гнева си заради тираничен родител, брат-насилник или егоцентрична сестра. Когато не съществува възможност за промяна на ситуацията, хленченето предлага известно облекчение.

Друг мотив за оплакването е бягството – желанието да притъпим болката от някаква загуба или да избегнем вземането на трудно решение – да прекратим дадена връзка или да напуснем дадена работа, например.

Хленченето не е безцелно, но лесно би могло да се превърне в навик, дори след като целта е изпълнена, и да направи хленчещия и всички около него нещастни.

Всички познаваме един куп безполезни начини да откликнем на оплакванията: да предложим решение, което подсказва, че нещата не са толкова черни, колкото изглеждат, или да оспорим гледната точка на хленчещия. Всъщност колкото повече се опитваме да решим проблема, толкова повече хленчещият измисля причини, защо идеите ни няма да проработят.

Изброените по-долу съвети едва ли ще решат всички проблеми, но поне ще ви дадат възможност да се спасите от безкрайния поток негативност, с която някой ви залива и от нуждата му непрекъснато да се оплаква. Подобно на жените от северноамериканското племе дайте им три шанса....след това продължете напред...

Потвърждение

Признайте ситуацията и чувството на безнадеждност и безсилие на хленчещия. Кажете нещо като: “Виждам, че си разстроен и разбирам, че според теб няма какво да направиш, за да промениш ситуацията”.

Важно е да уверите човека, че не полудява, заради начина, по който се чувства. Често хленчещите хора се чувстват изолирани. Колкото и уморителни и дразнещи да са непрекъснатите им оплаквания, те наистина са нещастни. Ако ги изслушате, това би могло да облекчи самотата им.

Питайте

Попитайте ги какви според тях са алтернативите и какво биха искали да им се случи. Съществува известна вероятност, подобни въпроси да им помогнат да се справят с проблема.

Във всеки случай трябва да започнете да се дистанцирате, за да не бъдете превърнати в жертва.

Задайте граници

Изслушали сте ги и сте потвърдили тяхната гледна точка. Време е да поставите граници.

Помнете, хората хленчат, защото не са успели да намерят начин да променят ситуацията си. Ако се хванете в капана, скоро ще започнете да правите същото. Те ще хленчат заради ситуацията си, а вие ще хленчите заради тях.

Сложете край на порочния кръг и им кажете истината. Директно, без да съдите, им отвърнете нещо като: “Знам че те боли, и ми е неприятно да те виждам така, но знам и че не искам повече да те слушам. Не мисля че това е добре за мен”.

След това по категоричен начин прекратете разговора с подобна фраза: “Знам че си тъжен, но не мога да ти помогна, не мога повече да обсъждам проблема ти. Ще се радвам да намеря някой, който би могъл да ти помогне повече: съветник, терапевт. Искаш ли да се свържа с някого или ще се справиш сам?”

В името на собственото си здраве и разсъдък, се придържайте към тази стратегия – повторете процеса колкото е необходимо, за да прекратите разговора.

Когато се намирате около вечно хленчещ човек, имате чувството че сте станали жертва на енергиен вампир, който изсмуква жизнените ви сили и ви кара да се чувствате също толкова безсилни. Понякога усещате, че негативната му енергия ви поглъща.

Докато търсите начин да предпазите себе си, може пък съвсем случайно да успеете да решите проблемите на хленчещия и да му помогнете да се отърве от вманиачаването си. Каквото и да реши да предприеме, поне вече няма да сте оплетени в мрежите му.

Източник: mindbodygreen.com