Защо изпитваме омраза? Причините са комплексни, но съществуват няколко фактора, които ще ви помогнат да разберете по-добре омразата, а защо не и да се промените...

Страхът от другия

Една от причините за омразата се корени в страха ни от различните от нас.

Когато се чувстваме застрашени от хора, които възприемаме като чужди за нашия собствен кръг, ние незабавно се обръщаме към членовете на същия този кръг, с който се идентифицираме – вид защитен механизъм. Омразата се подхранва от две ключови емоции: любов и агресия – любов към собствения ни кръг и агресия към всички външни, които автоматично биват определени за различни, опасни и заплашителни.

Страхът от самите нас

Нещата, които хората мразят у другите са нещата, които мразят у себе си. Представете си нарочения човек или група хора като кино екран, върху който проектираме собствените си нежелани черти. Идеята е: “Аз не съм ужасен, ти си такъв”.

Явлението е известно като проекция – термин измислен от Фройд, който описва склонността ни да отхвърляме всички неща, които не харесваме в себе си. Проекцията се поражда от чувството ни да бъдем добри, карайки ни да проектираме лошото навън и да го атакуваме.

Развили сме тази склонност, за да оцелеем, защото слабите черти ни поставят в риск да бъдем отхвърлени и самотни. Така подтискаме нещата, за които смятаме, че са лоши (за които другите са ни казали, че са неприятни или морално осъдителни) и изливаме злобата си върху други. Тази метод, обаче, води до развитие на редица психични заболявания.

Липса на самосъстрадение

Противоотровата за омразата е състрадението – към другите и себе си. Самосъстраданието означава, че приемаме себе си такива, каквито сме. Ако открим част от себе си, която смятаме за неприемлива, имаме склонност да нападаме другите, за да се защитим от заплахата. Ако нямаме проблеми със себе си, успяваме да реагираме на поведението на останалите със състрадание. Ако в сърцето си тая омраза към друг човек, това означава, че мразя себе си. Едва когато се научим да се отнасяме към себе си със състрадание, можем да го демонстрираме и към другите.

Запълва празнина

Когато омразата включва участие в група, тя би могла да създаде чувство за връзка и приятелство, което запълва празнина в собствената ни идентичност. Омразата към отделни хора или групи хора е начин да отклоним вниманието си от далеч по-трудната и будеща тревожност задача да изградим своя собствена идентичност.

Проявите на омраза са опит да потушим чувства като безпомощност, безсилие, несправедливост, неадекватност и срам. Подобно на гнева, омразата също е реакция към някакъв вид вътрешна болка. Човек погълнат от омраза вярва, че единственият начин да възвърне част от силата си и да потуши собствената си болка е като напада другите. В този ред на мисли, всеки израз на омраза е временно облекчение на вътрешните страдания.

Социални и култури фактори

Отговорът на въпроса защо мразим се корени не само в психологическите ни характеристики или фамилната история, но и в редица културни и политически фактори. Живеем във време, което насърчава насилието, в което съперничеството е начин на живот. Научили са ни да мразим врага, което на практика означава всеки различен от нас. В днешното общество хората са по-склонни да воюват, вместо да решават конфликти. Мирът рядко е опция.

Какво да направим?

Ние всички сме родени със склонност и към агресия, и към състрадание. Кое от двете да подхраним изисква осъзнат изобор от отделните личности, семейства, общности и култури като цяло. Ключът към преодоляване на омразата е образованието: у дома, в училище, в общността.

Да се изправим пред страха да бъдем уязвими, ни позволява да се свържем с останалите, да чувстваме...и в крайна сметка да обичаме.

Психолозите предлагат да създадем “пукнатини в системата”. Тези пукнатини могат да се нещо съвсем просто: като да се сприятелите със съседа си, да говорите с приятел, да започнете протест или дори да отидете на терапия. Именно чрез подобни действия човек може да разбере любовта и омразата.

С други думи състраданието към другите е истинският контекст, който ще ни помогне да се излекуваме.

Източник: psychologytoday.com