Ново изследване на един от най-забележителните свитъци от Мъртво море предполага, че има нещо изключително необичайно в това къде и как е направен.

Смята се, че близо 2000-годишните забележително добре запазени свитъци от Мъртво море съдържат древни текстове с голямо историческо значение. След първоначалното им откриване през 1947 г. от пастири бедуини, учените са реконструирали над 900 от тези древни еврейски текстове. По-голямата част от тях са фрагменти, но някои са непокътнати до ден днешен.

Храмовият свитък е един от най-големите и най-добре запазените. Освен това е сред най-специалните.

Открит в пещера северно от Мъртво море през 1956 г.  за него се предполага, че е продаден от група бедуини на търговец на антики, който след това го увива в целофан и го скрива в кутия за обувки под дъска на пода. Единадесет години по-късно, когато учените най-сетне се заемат с него, скъпоценният ръкопис е силно повреден от влагата.

Храмовият свитък е най-тънкият от всички открити свитъци от Мъртво море. Дебел само една десета от милиметъра, материалът за писане е тънък като бръснач и въпреки това този забележителен ръкопис все още се разгръща на повече от 8 метра, осигурявайки най-чистата и най-бяла повърхност за писане в колекцията.

Древните техники за приготвяне на пергамент се различавали на Изток и Запад. Повечето са направени от животинска кожа, почистена от всички косми и мазнини. След това тази кожа са опъвала и изсушавала, а понякога била разтривана със сол. Източните пергаменти са с различни нюанси кафяво, докато западните пергаменти обикновено нямат тониране.

Храмовият свитък не попада в нито една от тези категории. Той се различава от другите свитъци по това, че текстът е от страната на "плътта", а не от "козината". Нещо повече - изглежда, че мастилото върху този конкретен пергамент е нанесено върху неорганичен слой на повърхността.

Изследователите вземат малък фрагмент от свитъка с около 2,5 см ширина, за да установят химическия състав на пергамента с висока разделителна способност. Те използвали различни неинвазивни инструменти, като сканиращ електронен микроскоп.

Това, което откриват, е напълно неочаквано: неизвестна досега техника за правене на пергамент в древни времена.

Разпределена в различни концентрации по повърхността, екипът идентифицира странна смес от сяра, натрий и калций. Тези елементи предполагат, че специалното покритие с различни соли по някакъв начин е нанесено върху пергамента, преди да бъдат написани каквито и да било думи.

"Неговото изследване има последици отвъд свитъците от Мъртво море", казва химикът Ира Рабин от Хамбургския университет в Германия. "Например, това показва, че в зората на създаването на пергамента в Близкия изток са били използвани няколко техники, което е в пълен контраст с единствената техника, използвана през Средновековието."

Изследователите смятат, че неорганичният слой, идентифициран в свитъка, трябва да е част от уникална технология за производство, която би могла да обясни защо свитъкът е толкова ярък и еластичен.

„Следователно [Храмовият свитък] може да бъде класифициран като западен пергамент, който е модифициран чрез добавяне на неорганичен слой като повърхност за писане“, заключават авторите.

В много отношения обаче резултатите повдигат повече въпроси, отколкото отговори. Съставът на това специално покритие, според авторите, не съвпада с водата от Мъртво море, което означава, че трябва да е дошло от някъде другаде. Къде точно, не са сигурни.

"Не съм ни най-малко изненадан да науча, че част от свитъците не е подготвена в района на Мъртво море", казва за The Guardian ученият по библията Джонатан Бен-Дов, който не е участвал в това изследване. "Би било наивно да се предполага, че всички те са подготвени там."

Но само защото солите идват от друго място, не означава непременно, че Храмовият свитък е бил произведен някъде другаде. В края на краищата, специалното покритие може да е било внесено в региона от някъде другаде.

Ще трябва да се направят повече изследвания, за да се открие произходът на това покритие и да се разбере по-добре как тази техника може да удължи живота на свитъка с две или повече хиляди години.

Резултатите са публикувани в Science Advances.