Броят на българите, които плащат данъци върху деклариран месечен доход от 9 хил. лв. или повече (съответно от годишен доход от над 108 хил. лв.), е почти 193 хил. души, показват данните, публикувани от финансовия министър Владислав Горанов в отговор на запитване на депутата от БСП Димитър Данчев.

Така броят на хората в страната, чиито постъпления на месец възлизат на 16 и повече минимални работни заплати, като една МРЗ възлиза на 560 лв. от 1 януари тази година, е по-голям от жителите на някои от големите областни градове като Благоевград (183 хил. души), Велико Търново (166 хил. души) Русе (170 хил. души) и Хасково (165 хил. души). Делът на последния квинтил в таблицата, публикувана от финансовото министерство, спрямо общия брой на данъкоплатците в страна за изминалата година, който е 3,135 млн. души, е малко над 6,1%.

Същевременно размерът на данъците, които най-богатите в страната са изплатили през миналата година, възлиза на почти 963 млн. лв., което е малко над 28% от общия размер на подоходните данъци, иззети от държавата през 2018 г., който е 3,418 млрд. лв. Прави впечатление, че така групата на най-богатите плаща по-високи данъци от предишните три квинтила в таблицата взети заедно и почти толкова, колкото първите два квинтила от нея, в които обаче броят на данъколпатците е десетократно по-висок.

Данните показват, че от 193-те хил. данъкоплатци с най-високи доходи за цялата минала година, през юли 2018 г. едва 8 549 формират постъпленията си от 9 и повече хил. лв. чрез месечното си възнаграждение за труд, което означава, че повечето от най-богатите в страната постигат благосъстоянието си чрез други източници на приходи, като ренти, доходност от финансови инструменти и т.н. През същия месец над 1 млн. души (или 45% от всички данъкоплатци) са декларирали, че доходите им са по-малки или равни на 560 лв. на месец, като към този момент минималната работна заплата беше 510 лв. на месец.

От таблицата за подоходното разпределение прави впечатление, че броят на индивидите, декларирали данъчна основа между 24 и 108 хил. лв. годишно, които би трябвало да формират средната класа, попадат в най-малките по размер квинтили. Това може да означава, че или средната класа в страната е непропорционално малка, или че се използват различни механизми за промяна на действителната годишна данъчна основа.

Подобна хипотеза е видна и от изплатените данъци, като от индивидите с годишна данъчна основа между 24 и 108 хил. лв. държавата събрала общо почти 685 млн. лв. Същевременно представителите на най-ниския подоходен квинтил, включващ индивидите с годишна данъчна основа до 6720 лв., са платили общи данъци в размер от 515 млн. лв.

През изминалата година броят на лицата под 26-годишна възраст, които са декларирали доходи от минимална работна заплата, е бил малко над 209 хил. души. Това е непропорционално високо число, защото на практика формира 72,2% от всички заети в тази възрастова категория. Този дял се понижава значително в следващата възрастова група данъкоплатци - тези между 26 и 35-годишна възраст, при която е 49,8%.

Подобна статистика би могла да означава, че или наистина най-младите на пазара на труда започват работа при най-ниското възнаграждение, допустимо според трудовото законодателство, или че в тази категория от работещите се полагат най-големи усилия за манипулиране на данните за възнагражденията.