Разговорът между премиера Борисов и Майк Помпео е сред тематичните акценти на петъчните вестници.

 

"Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с държавния секретар на САЩ Майк Помпео, съобщи правителствената пресслужба. Двамата са обсъдили стратегическото партньорство между България и САЩ, което са определили като отлично. Помпео е поздравил Борисов за това, че България е спазила ангажимента си към НАТО да отдели 2% от БВП за сектора на отбраната и го е призовал да окуражи колегите си в НАТО и Европа да направят същото. Държавният секретар е поздравил Борисов и за напредъка при диверсификацията в енергийната сфера. "Ние строим газови магистрали, по които да тече газ от различни източници и създаваме по- конкурентна среда", е подчертал Борисов. Българският премиер е запознал Помпео с напредъка по строителството на газова връзка с Гърция и е изтъкнал, че през юни вече са получени количества втечнен газ от САЩ. Борисов е добавил, че очаква широко международно участие в проекта за АЕЦ "Белене". В хода на разговора са обсъдени сътрудничеството в сигурността, борбата срещу контрабандата, трафика на хора и ситуацията на Балканите като Помпео е изтъкнал приноса на българския премиер за развитието на Северна Македония по пътя към членство в НАТО и ЕС. Двамата са засегнали и темата за Сирия, като Борисов е изразил тревога за ситуацията там." - в. "Дневник".

 

 

Разследването за спрения сигнал на БНР също е сред темите на всекидневниците.

 

"Нарочната парламентарна комисия, която проучва прекъснатото излъчване на програма "Хоризонт" на БНР на 13 септември, изслуша главния прокурор Сотир Цацаров. В прокуратурата по темата "БНР" са се развили общо 5 сюжетни линии - това обяви пред депутатите от комисията Цацаров. Първата от тях е именно във връзка със спирането на излъчването за близо 5 часа на програма "Хоризонт" на 13 септември. Главният прокурор каза, че има две версии в тази връзка - едната е на директора на дирекция "Техника" Пламен Костов, а втората е на генералния директор на БНР Светослав Костов. Според първата версия спирането е извършено със знанието и съответните нареждания на Светослав Костов. Сотир Цацаров обяви, че предстои провеждането на очна ставка заради разминаването на показанията на двамата. Втората сюжетна линия е заради сигнал от Съвета за електронни медии, към който е приложен протокол от проведената среща на членовете на медийния регулатор с представители на редколегията на "Хоризонт" и други журналисти от радиото във връзка с информация за принуда върху генералния директор и за принуда върху журналисти..." - в. "Стандарт".

 

Отношенията ни със Северна Македония отново са във фокуса на медийното внимание.

 

"Със 129 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се" Народното събрание прие декларацията, с която подкрепя започването на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания към Европейския съюз, но в същото време се поставят редица изисквания към двете държави. Парламентът подкрепи и позицията на правителството от вчера, в която също има условия във връзка с бъдещите преговори с двете държави. Въпреки почти единодушното гласуване и това, че проектът на декларация беше съгласуван още от началото на седмицата, дебатите по документа продължиха около два часа. В края на разискванията, в които се говореше основно за нерешени, натрупвани от десетилетия исторически противоречия, за антибългарска риторика, настроения и действия в Северна Македония, депутатите приеха с минимални корекции вече внесения текст, подписан от повечето от парламентарните групи. Трима депутати от БСП бяха против, както и един независим. По искане на "Обединени патриоти" в декларацията беше включено и изискване властите в Северна Македония да съдействат за издирването, възстановяването и поддържането на българските военни паметници и гробища. По предложение на Таско Ерменков от левицата пък се прие разширяване на текста, с който се искаше македонската страна да реабилитира жертвите и репресираните от югославския комунистически режим заради българското им самосъзнание, като депутатите решиха това условие да важи не само за периода на този комунистически режим, а по принцип. Аргументите на Ерменков бяха, че така ще се обхванат и репресираните по време на войните преди това и преди установяването на комунистическия режим, които са дори повече. Подобно настояване отправи и Станислав Станилов от "Атака". С декларацията си парламентът се противопостави "по категоричен начин на евентуална европейска легитимация на идеологията от миналото с подчертано антибългарски характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание". Документът настоява Република Северна Македония да прилага ефективно без забавяне и на добра воля Договора за добросъседство от 2017 г. А също и страната да се придържа към изискването на договора за "обективно, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на исторически събития". Изисква се Северна Македония да се въздържа от опити за подкрепа и насърчаване на претенциите за признаване на т.нар. македонско малцинство в България. Потвърждава се и друго изискване, поставено в позицията на правителството - Северна Македония да се придържа стриктно към клаузите за официалния език на Северна Македония. Народните представители ще искат и да се прекратят всякакви форми на "говор на омразата" към България и граждани на Северна Македония с българско самосъзнание. Документът предвижда и изисквания към Албания във връзка с членството, като се настоява за гарантиране в максимална степен правото на българското малцинство да учи безпроблемно български език като майчин. Най-недоволни от подготвения документ бяха основно Валери Жаблянов от левицата и независимият Павел Шопов от "Атака". Жаблянов поиска да се настоява Северна Македония да признае българския характер на националното революционно освободително движение в Македония, а също и да признаят българския характер на революционната организация, която го е осъществила. Така щяло да се сложи края на спорове около личности като Даме Груев, Гоце Делчев и др. По думите му декларацията не включва най-съществените въпроси и спорове между двете страни. Той поиска да се включат и точки за езика, културата, литературата, да не се изопачават историческите събития. Жаблянов беше репликиран дори от съпартиеца си Кристиян Вигенин. Той коментира, че декларацията не е съвършена, има какво още да се добави, но "емоцията и романтиката винаги са съпътствали изказванията за Македония", а когато политиците се поддават на това, винаги са бъркали..." - в. "Дневник".