Петковден е празникът в чест на светицата Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българския народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Светицата е известна с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи продължават да извършват многобройни чудеса. Оттам започвати нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за "своя" светица.
Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това става през 1238 г. по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство.
Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладяват и тази твърдина, през 1396 г., реликвата отново е пренесена - този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу.
В този параклис избухва пожар, но мощите на светицата по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в народните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
В народните легенди светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.
Според народните вярвания от Петковден до Димитровден - 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът вярва, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Днес трябва да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун. Името Петко произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев" или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото "Παρασκευή").
