Вестниците в четвъртък продължават да следят споровете около случая с Джок Полфрийман.

"Съдийската колегия повдигна темата за оставката на председателя на Върховния касационен съд /ВКС/ Лозан Панов, който излезе с позиция по все още висящото дело "Полфрийман". Мнозинството от съдиите във Висшия съдебен съвет намират за недопустим опита му да повлияе върху изхода на все още висящото дело за предсрочното освобождаване на австралиеца Полфрийман. След като вчера поведението му, което е безпрецедентно според повечето членове на съдийската колегия, стана предмет на спор на заседанието на магистратите, днес вече съдийската колегия излезе с официална позиция, публикувана на сайта на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Тя е подписана от 10 от всички 14 членове на колегията. Сред четиримата неподписали позицията, критикуваща Панов, са самият шеф на ВКС и съдийките Атанаска Дишева, Олга Керелска и Цветинка Пашкунова. Всички останали съдии от ВСС застават зад становището, че е недопустимо "ангажирането на съдебната институция и ползването й като трибуна за изразяване на лично мнение" от шеф на който и да е съд, камо ли от страна на председателя на ВКС. "Призиви и внушения по висящ пред съда спор нарушават независимостта на българските съдии, Конституцията и законите на България, както и етичните норми, действащи за тях", е казва още в позицията на Съдийската колегия. "Обръщението на председателя на ВКС към поименно посочените съдии от състава на съда, на които е възложено разглеждането на делото, е безпрецедентна и откровена намеса в тяхната работа. Особено фрапиращо е неприкритото му изявление за бърз и желан изход от делото, което съставлява недопустим опит за влияние", констатират възмутените съдии от ВСС. "Призоваваме председателя на Върховния касационен съд също да поеме своята отговорност от грубото потъпкване на българските закони, професионалния дълг и чест", завършва позицията на Съдийската колегия, която може да се прочете на сайта на ВСС." - в. "Стандарт".

"Председателят на ВКС Лозан Панов изпрати до главния прокурор писмо с напомняне, че очаква информация за обвинителните актове, изготвени от кандидата за нов главен прокурор, съобщиха от съда. Председателят на Върховния касационен съд напомни с писмо от 16.10.2019 г., че още очаква отговор на писмото си от 2.10.2019 г. В него постави въпроса за необходимостта от преценка на качеството на изготвените от кандидата за главен прокурор обвинителни актове, а не само на обема на неговата дейност в количествен аспект. В писмото от 16.10.2019 г. пише: "Като председател на Върховния касационен съд - член по право на Висшия съдебен съвет (ВСС), с писмо с изх. № 1146/02.10.2019 г. посочих необходимостта от запознаване не само с общите количествени резултати от дейността на кандидата за главен прокурор, но и с конкретните прокурорски актове, изготвени от него, за да бъдат преценени познанията му в областта на наказателното право и процес; способността за идентификация на подлежащите на доказване съществени факти по съответното дело; умението за подбор на релевантните доказателствени материали; умението за правилна квалификация на значимите факти и законосъобразно определяне на приложимия закон; познаването на съдебната практика и т. н. Подобни данни липсват в Доклада на Комисията по атестирането и конкурсите при Прокурорската колегия на ВСС по чл. 173, ал. 9 от ЗСВ относно професионалните качества на кандидата. Няма яснота и конкретика относно точния брой изготвени и внесени в съда обвинителни актове, както и относно броя и крайния резултат на окончателните съдебни актове, поставени по внесени от кандидата обвинителни актове. До момента не съм получил отговор на посочено писмо, а както подчертах в него, информираният вот в процедурата за избор на главен прокурор предполага непосредствено запознаване с работата на кандидата, което да даде възможност за обективна преценка на неговите професионални и делови качества, нивото на правните му познания, умения и лични способности, проявени при изпълнение на функциите му." - в. "24 часа".

"От гледна точка на правото въпросът кога и как ще се произнесе Върховният касационен съд (ВКС) по случая с условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман, разбира се, е от огромна важност. Защото неговото задържане и игнорирането на съдебен акт, подлежащ на незабавно изпълнение, са поредният български пример за крещящо беззаконие.За онези обаче, които поискаха от съда да възобнови делото (макар да знаят прекрасно, че такива дела не подлежат на възобновяване), за организаторите и диригентите на цялата политико-медийна истерия около случая, вече едва ли има някакво значение дали съдът ще се произнесе утре или след някой друг месец. Нито пък дали ще отхвърли искането им или ще се поддаде на истерията. Ето защо.На тях всъщност изобщо не им пука дали "убиецът е на свобода" или не. Иначе щяха постоянно да пребивават в същото състояние на превъзбуда и да затрупват съда с подобни искания. Защото в България (както и навсякъде другаде в Европа от десетилетия насам) условното предсрочно освобождаване е рутинна процедура, прилагана всяка година десетки пъти.Най-показателен в това отношение е друг подобен случай... - планираното, зверско (в буквалния смисъл на думата) убийство в Париж на българския студент Мартин Борилски. Единият от двамата убийци (осъдени през 2010 на 17 и 19 години затвор) е бил освободен предсрочно в края на януари тази година, като мотивите дори не са публикувани на сайта на съответния съд. Другият осъден ще добие това право след година. Но той още от 2017 изтърпява наказанието си при лек режим в затворническо общежитие от открит тип, ползва седмични, месечни и годишни отпуски и почивки, има право да работи извън района на общежитието и да се среща с близките си. За този случай никой не се е сетил да протестира, нито дори да каже или напише нещо.По съвсем друг начин стоят нещата в случая с австралийския гражданин. Съдебният състав, приложил действащото законодателство по отношение на Полфрийман, е подложен на масирана и отвратителна атака (в която се включиха дори върховете на властта) - обиди, клевети, лъжи, издевателства и неприкрити заплахи за саморазправа. Истинската цел на тази атака не е да бъде върнат Полфрийман в затвора, а да бъде оплют, опозорен, сплашен и смачкан независимият съд. И срещу него да бъде насъскана улицата чрез генериране на недоверие, ненавист, гняв и омраза.Най-общо казано, тази цел има две измерения. Едното е конюнктурно и ситуационно. И е свързано с "политическия" момент и персоналния състав на съда, постановил определението за условното предсрочно освобождаване. Така случаят бе употребен в дирижираната процедура за избор на нов главен прокурор - и срещу онези, които не одобряват нито процедурата, нито единствената кандидатура. Същевременно той се оказа и чудесна възможност за злепоставяне на някои от най-последователните застъпници на реформите в съдебната система. А на рояка от национал-популистки формации случаят послужи за предизборни цели.Другото измерение на целта е стратегическо - пълното и окончателно овладяване на държавата, пред което е останала само една институционална преграда.Всички останали т.нар. "независими" институции са отдавна прочистени и подчинени, така че да решават независимо само по въпроси, които не засягат пряко интересите на задкулисно управляващия политико-олигархичен кръг. Ако въобще са останали такива въпроси.Така наречената опозиция е или опитомена, или отгледана. Неслучайно и тя пее в хора срещу съда. Само ДПС си мълчи, понеже има кой да пее вместо него.Медийният "хор" отдавна е настроен на нужната вълна и с шума си заглушава всички гласове, които не са в тон. Независимите неправителствени организации са обявени за национални предатели и дотолкова стъпкани, че (засега) дори не се налага да бъдат закривани, за каквото настояват цели партии и отделни български и европейски депутати.Технологията за масово сплашване, баламосване и хипнотизиране на общественото мнение и последващото му насъскване срещу нужните "врагове" е овладяна до съвършенство. Последиците бяха чудесно илюстрирани от истерията около "отнемането" и "продаването" на деца.Така пред пълното и окончателно овладяване на държавата е останала само една последна, при това тук-таме пробита, институционална преграда - независимият съд. Има много лостове за неговото подчинение - кадрови, дисциплинарни, административни, институционални и дори криминални. Но най-ефективен и най-силно поразяващ е механизмът на страха. Именно той е задвижен сега..." - цитира в. "Дневник" коментар на Дойче веле.

Нарасналите шансове страната ни да привлече "Фолксваген" също са сред актуалните теми.

"България подобрява параметрите на офертата си към автомобилния концерн "Фолксваген". Това съобщи пред БНР почетният председател на автомобилния клъстер Росен Плевнелиев. Предложението е за увеличаване на субсидиите от 135 млн. на 260 млн. евро. Новината идва дни след сигналите, че Надзорният съвет на компанията преосмисля инвестицията си в Турция по политически причини. "Можем да разширим сътрудничеството във "Фолксваген" например в различни сфери. България тепърва ще изгражда електрическа инфраструктура за електрически автомобили. Също така имаме идеи как с допълнителни инфраструктурни и образователни мерки да подкрепим концерна "Фолксваген". Росен Плевнелиев изрази надежда Надзорният съвет на компанията да отложи окончателното си решение за ноември, за да преразгледа намеренията си за мястото на инвестицията..." - в. "Сега".

"Румъния е в късия списък на страните, където "Фолксваген" може да открие нова фабрика за следващите поколения на "Фолксваген" Пасат и Шкода Суперб, а дискусии в този смисъл вече са инициирани от правителството в Букурещ, съобщава днес финансовият всекидневник "Зиарул финанчиар". Изданието напомня, че групата "Фолксваген" е отложила обявяването на окончателно решение относно изграждането на автомобилна фабрика в Турция на фона на турската военна операция в Сирия. Компанията беше избрала турския град Маниса, на около 40 километра северно от Измир, а производството трябваше да започне през 2022 г., предава bta. "Инициирахме нови дискусии с групата "Фолксваген" тази сутрин. Румъния има много добри технически условия в момента и няма проблем с работната ръка. Направихме проучвания и има редица възможни места, където може да се построи фабрика, и разполагаме с необходимата инфраструктура и работна ръка", заяви Щефан Раду Опря, министър за бизнес средата, търговията и предприемачеството. Той подчерта, че нови дискусии може да бъдат инициирани от настоящото правителство, въпреки че то беше отстранено с вот на недоверие миналата седмица. "Румъния има добре квалифицирана работна ръка в тази сфера и имаме зони с традиции в автомобилната индустрия, където има място за развитие. Разговаряхме включително с румънски инженери в Германия и други страни, които казаха, че са готови да се върнат у дома, ако подобен проект дойде в Румъния", изтъкна още министърът. Според данни от пазара на недвижими имоти "Фолксваген" е обмислял възможността да построи фабрика в района на град Арад, Западна Румъния. В Арад има както пътна, така и железопътна инфраструктура, като по този начин един автомобилостроител би имал възможност да изнася бързо произведените автомобили, отбелязва изданието..." - в. "Стандарт".

Ставащото в Турция, операцията й в Сирия и реакциите по случая също са във фокуса на всекидневниците.

"Външният министър Екатерина Захариева заяви пред БНТ, че България не подкрепя икономически санкции срещу Турция заради военната интервенция в Сирия. Въпреки това, тя определи ситуацията като "притеснителна". Тя коментира и блокирането на началото на преговорите за членство със Северна Македония и Албания и заяви, че отлагането им би било грешка. Екатерина Захариева припомни, че кюрдите са били тези, които са водили на терен борбата с Ислямска държава. А изтеглянето на военните от региона американският президент е аргументирал с това, че Ислямска държава е победена. "За тази военна интервенция на Турция в Сирия, изобщо за създаването на зона до границата в Сирия, Турция настоява от повече от година и половина", допълни Захариева. Българският външен министър определи Турция като важен партньор и изтъкна, че България подкрепя воденето на диалог по темата. "В Европейския съюз обсъждахме темата в понеделник на Съвета на външните министри. Истината е, че Европейският съюз призовава за диалог с Турция. Турция е важен партньор, важен съсед на България, съюзник е в НАТО. ЕС подчерта ролята на Турция по отношение на приемането на почти 4 милиона бежанци, това е голяма тежест. България настоя да се спазва стриктно споразумението с Турция, което всъщност доведе до де факто нула миграционен натиск на българската граница", каза тя. Въпреки това, Захариева посочи, че тази операция е наистина притеснителна. "Какво е притеснителното - тази интервенция може да доведе до увеличаване на миграционния натиск. И какво ще стане с джихадистите, които са задържани в момента, над 10 хиляди са?", каза тя. Българският външен министър посочи, че битката с Ислямска държава не е приключила. "Да, териториално може да изглежда наистина, че глобалната коалиция срещу Ислямска държава има успехи, но в никакъв случай като цяло не е приключила битката. Има данни, че част от тези джихадисти от Сирия са преминали в южната част на Либия. Част от тях в Тунис", обясни още Захариева. Тя посочи, че приемат опасенията на Турция, но за България военната интервенция не е начинът за разрешаване на проблема и допълни, че България не подкрепя икономическите санкции срещу южната ни съседка. "България не подкрепя икономически санкции (срещу Турция - б.р.). Не считаме, че това би допринесло за диалога, който искаме да водим с Турция." Захариева допълни, че повечето държави в Европейския съюз също не подкрепят икономическите санкции. Причина за тревога за голяма миграционна вълна в момента според Захариева няма, въпреки че има вътрешно разселване вследствие на конфликта: "Към понеделник има 140 хиляди вътрешноразселени лица и около 400 хиляди със затруднен достъп до чиста питейна вина. Това, което взехме като решение на въшните министри, беше Европейският съюз внимателно да следи ситуацията и при необходимост веднага да реагира и с хуманитарна помощ." Захариева коментира и евентуалното отлагане на започването на преговори със Северна Македония и Албания за членство в Европейския съюз. "Въпреки че Съветът на министрите не успя да вземе решение по тема разширяване, лидерите могат да направят това. Считаме, че ще бъде наистина голяма грешка и ще дестабилизира целия регион отново да бъде отложено вземането на решение за започване на преговори", изтъкна тя. Захариева подчерта, че преговорите са един дълъг процес..." - в. "Труд".

"Общото събрание на Евро-атлантическия център за сигурност проведе среща тази вечер, на която наред с текущите планове и приоритети на организацията, бе обсъдена и ситуацията в Северна Сирия, съобщи председателят на Управителния съвет на Евро-атлантическия център за сигурност Цветан Цветанов на страницата си във Фейсбук. И продължи: В рамките на срещата членовете на ЕАЦС приеха следната позиция: "Вече седми ден турската армия провежда операция в северна Сирия. Военните действия на тази държава поставят редица важни въпроси не само за мира в Близкия Изток, но също така и за сигурността в много по-широк регионален контекст, включващ Европа. Турция е един от най-старите членове на НАТО, но за съжаление нейното поведение е в разрез с нормите на тази организация. Известно е, че в съответствие с чл. 4. от договора за членство в Алианса, ако съюзник от Алианса се почувства застрашен, той е длъжен да инициира консултации с партньорите си. Анкара навлезе с редовни армейски части в северна Сирия, без каквито и да било консултации и обсъждания със съюзниците си от НАТО, което прави действията й несъвместими с политическата практика на Северно-Атлантическия съюз. Това поставя правителството в Анкара в дипломатическа, политическа и военна изолация. Дори да поиска, на определен етап, подкрепа от НАТО по чл. 5 от Вашингтонския договор, президентът Ердоган едва ли вече ще може да получи такава. Същевременно, позицията му ще генерира излишно и ненужно напрежение в Северно-атлантическия съюз. Вярното решение, за което все още не е късно, е незабавното прекратяване на инвазията и връщане към масата на преговорите. Военната операция на Анкара в северна Сирия идва след един все още крехък мир след разгрома на ИДИЛ. Нашата оценка е, че с действията си Турция фактически ще възроди тази организация като открие шанс за възвръщане на влиянието й в региона. Операцията на турската армия в такъв сложен и същевременно противоречив регион, от гледна точка на преплетените в него стратегически интереси, ще усили хаоса, непредсказуемостта и жертвите, като създаде същевременно предпоставки за разширяване на конфликта. Последното означава, че на определен етап в него неизбежно ще се включат, по един или друг начин, такива глобални сили като САЩ, ЕС и Русия, чиито интереси са тясно свързани с региона. В този стратегически контекст, Турция е невъзможно да постигне поставените от президента Ердоган две основни цели на операцията. В същото време страната ще загуби не само дипломатически, икономически, политически и военен ресурс, но и имиджа на пълноценен съюзник в НАТО и демократична държава. Изтеглянето на американския военен контингент от зоната, непосредствено предхождащо операция "Извор на мира", създава оперативно-стратегически дисбаланс, като снема натиска и контрола на САЩ както върху региона, така и върху остатъците от ИДИЛ. Ако балансът не бъде възстановен, санкциите срещу Турция от страна на САЩ и ЕС ще бъдат неефективни, а ескалацията на конфликта ще продължи. Ето защо, така създалата се ситуация изисква военното присъствие на САЩ и предотвратяване на вероятните опити на ИДИЛ да се възползва от създадения хаос. В този смисъл Вашингтон следва да не допусне сблъсък между един от най-важните си партньори в борбата срещу тероризма в региона и един от своите съюзници в НАТО. България е съсед на Турция и двустранните търговски и икономически отношения между двете страни са във възходяща фаза и от взаимен интерес. Оценявайки в тази светлина турската военна операция, българската позиция следва да се базира върху два основни елемента: (1) прекратяване на военната операция на турската армия в северна Сирия и (2) възстановяване на диалога с Анкара както в рамките на НАТО, така и по отношение на договора между Турция и ЕС." - в. "24 часа".

"УЕФА ще обсъди дали да премести мястото на провеждане на финала в Шампионската лига. Мачът за титлата трябва да се изиграе на 30 май на стадион "Ататюрк" в Истанбул, като промяната се обмисля заради действията на турската армия срещу кюрдите в Сирия. "Ще изиграем нашата роля на пълно зачитане на автономията и независимостта на спорта. но със сигурност не може да пренебрегнем ролята на ООН, Европейския съюз, Съединените щати, дипломати и други политически институции. Впоследствие решенията на УЕФА се взимат заедно с изпълнителния комитет и президента", каза вицепрезидентът на УЕФА Микеле Ува. Тон за преместването на финала даде италианският министър на спорта Винченцо Спадафора. В писмо до президента на УЕФА Александър Чеферин той е поискал организацията да преосмисли провеждането на мача в Турция. "Трябва да обмислим внимателно дали е подходящо (Турция да приеме финала) заради много сериозните действия срещу цивилното население на кюрдите. Трябва да вземем най-смелото решение и да покажем още веднъж, че футболът е средство за постигане на мир", каза Спадафора, цитиран от "Марка". УЕФА вече обяви, че ще разследва турския национален отбор заради жест по време на радостта на футболистите при победата срещу Албания. Играчите козируваха, като военният поздрав веднага беше свързан с действията страната срещу кюрдите. След мача в профила на турския отбор в "Туитър" се появи и снимка, на която целият състав - играчи и треньори, козируват. Тя е съпроводена от текст, който гласи, че победата се посвещава на "нашите смели войници". Въпреки заплахата от наказание турските футболисти повториха козируването и след мача с "Франция" в Париж". За последно Истанбул прие финала през 2005 г., когато "Ливърпул" триумфира в драматичен мач срещу "Милан" - в. "Дневник".