Всичко започва с най-добри намерения. Държавата става посредник между детето и собственото му семейството. И като такъв държавата, представена от Барневернет, има право да реши къде за детето е най-добре - при собствените му родители, при приемно семейство или в институция. Въвежда се разтегливото понятие “дете в риск”, което дава универсално основание на държавата да се намесва в семейството от името на детето, без то да е станало обект на престъпление. И, както знаем, където има пари, всичко става бизнес. Ако някой още не е разбрал - става дума за много власт и много пари.

На 25 септември 2008 г. в Норвегия Странд Лоббен ражда първото си дете. Поради финансови затруднения тя се съгласява да започне отглеждането му в “семеен център”, вид норвежко защитено жилище. Заради минимална загуба на тегло на детето й, на 14 октомври медицинския персонал се обръща към Барневернет (норвежката Държавната агенция за закрила на детето). Три дни по-късно г-жа Лоббен решава да напусне “семейния център”. В същия ден бебето е отнето от майката и след десет дни е класифицирано като “дете в риск”. Отчаяната майка започва борба за детето си, но губи и детето е дадено на приемно семейство.

Драмата на майката не спира дотук. На 18 юли 2011 г. Барневернет започва процедура за отнемане на родителските права на детето с цел неговото осиновяване. В основанието се казва следното: “в докладите от срещите между Странд Лоббен и нейния син става ясно, че тя все още не може да се фокусира върху най-добрия интерес на детето, но е силно повлияна от негативното си отношение към приемната майка и Барневернет.” И така, вместо майката Барневернет решава, че най-доброто за детето е то да бъде дадено за осиновяване. След като губи на всички инстанции, Странд Лоббен се обръща към ЕСПЧ в Страсбург, който на 10 септември 2019 постановява, че детето е неправомерно отнето от майката. С това действие Норвегия е нарушила чл. 8 от ЕКПЧ.

Въпреки това Норвегия отказва да върне незаконно отнетото дете на майка му. Тези случаи, за съжаление, не са единични. В ЕСПЧ са заведени десетки дела срещу очевидно полудялата система за защита на децата в Норвегия.

Как се стига дотук? Всичко започва с най-добри намерения през 1992 г., когато е основана Барневернет.

Корените на днешните проблеми могат да бъдат обобщени така:

1. Въвежда се “детецентричен” подход в законодателството за защита на детето. Това е концепцията, че интересите на детето трябва да бъдат разглеждани отделно от интересите на семейството/родителите. Тази концепция води до неимоверно овластяване на държавния апарат. До този момент държавата само следи за извършени престъпления срещу деца, наказва виновниците и се грижи за жертвите. От приемането на това законодателството държавата става посредник между детето и собственото му семейството. И като такъв държавата, представена от Барневернет, има право да реши къде за детето е най-добре - при собствените му родители, при приемно семейство или в институция.

2. Въвежда се разтегливото понятие “дете в риск”, което дава универсално основание на държавата да се намесва в семейството от името на детето, без то да е станало обект на престъпление.

3. Насочват се големи финансови потоци в областта на закрила на децата и социалната система се отваря за частни доставчици на услуги. И, както знаем, където има пари, всичко става бизнес.

Ако някой още не е разбрал - става дума за много власт и много пари.

Какво се случва в България?

От близо две десетилетия чужди дипломати, лобисти и НПО-та тласкат България по пътя на Норвегия. Неусетно за обществото са променяни закони, създавани структури и е предоставяна все повече власт на НПО-та. Този процес се е развивал встрани от общественото внимание, докато в началото на 2019 г. огромната част от българското общество застана срещу Стратегията за детето 2019 - 2030 г. и последните законови промени.

Основните насоки на промененото през последните десет години законодателство са:

1. Разширяване на понятието “дете в риск”, което е различно от “жертва на насилие или експлоатация”.

2. Разширяване на дефиницията на насилие над дете.

3. Възможността за подаване на анонимен сигнал за “дете в риск”.

Последната брънка от тази дългогодишна стратегия са поправките, които ще влязат в сила на 1.1.2020. С тях широко се отварят вратите за частни доставчици на социални услуги. Тук очевидно има бизнес компонент с потенциал да осигури стотици милиони приходи на родни и международни НПО-та.

Но има и още нещо. В новия Закон за закрила на детето е заложено създаване на мултидисциплинарен екип, който взема решение как да бъде защитено дадено “дете в риск”. В този екип законът предвижда участие и на “представител на доставчик на социална услуга” (разбирай НПО).

Това е очевиден конфликт на интереси. Представител на доставчик на социална услуга ще участва в комисия, която да реши дали едно дете има нужда от такава услуга или не.

С този текст работата по приватизацията на грижата за деца, проточила се вече близо две десетилетия показва истинското си лице. Истинското лице на една грозна хидра, която официално и по законен път превръща грижата за “деца в риск” в бизнес. Веднъж овластен, този чудовищен октопод би разполагал със средства да корумпира всяко народно събрание и всеки политик!

Кой тогава би дръзнал да се изправи срещу него?

И така, пак в 12 без 5 - както в битката ни срещу Истанбулската конвенция! - инстинктът ни сработи безотказно! Българи, роми и турци; християни и мюсюлмани усетиха тоталитарната опасност и веейки трибагреника, запяха в един глас “Горда Стара планина”! И се опълчиха на това поредно идеологическо безумие!

Какво да правим сега? Първа стъпка - да информираме хората.

Крайно време е управляващите и националните телевизии да разберат, че когато нервен чиновник, обигран водещ или лукав НПО-джия излязат по телевизията да кажат, че няма проблем, всички червени лампи на българина светват. Той веднага разбира, че става дума за милиони. А когато тези  пиар кампании продължат повече от пет дни българинът вече е твърдо убеден, че става дума за стотици милиони или дори милиарди.

В така създалата се ситуация единственото, което може да даде усещането на хората, че разбират за какво става дума, е автентичният дебат. Докато българинът се измъчва от мисълта, че “още не им е разбрал играта”, любопитството му няма да секне. Само неподправената, чиста и публична полемика между родители и НПО/бюрокрация може да задоволи създадената потребност от информация.

На 13 октомври Сдружение “РОД”, представящо ФБ група с над 200 хил. члена, отправи покана към парламентарно представените партии да започнат дискусии по темата, вълнуваща стотици хиляди родители. Остава да видим кой ще приеме подадената ръка и кой ще реши да я игнорира. Едно обаче е сигурно - всеки, който иска проблеми като психозата в ромските махали да не се повтарят, трябва да съдейства за започването на задълбочен диалог в националните медии и в политическото пространство.

И така, защо Норвегия е толкова корумпирана?

През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век са правени редица проучвания на ефекта на насилствено разделяне на майки и деца маймуни. Най-прочути са изследванията на Хари Харлоу от Станфордския университет. Инструментът, който използва за разделяне на майките от децата, се е наричал Pit of despair. Описанията на страданието на маймуните майки и малките маймунчета било толкова драматично, че му е забранено да прави повече такива експерименти. Резултатите, които обаче той и други учени са публикували, еднозначно показват, че разделянето на майка и дете (maternal deprivation) нанася непоправими психологически щети както на майката, така и на детето. И въпреки това, въпреки потресаващите видеа, които се виждат в интернет,

Норвегия продължава с тежките нарушения на ЕКПЧ като извежда деца от функциониращи семейства. Защо?

Корупцията в една държава има много лица. Тя започва от бакшиша на гишето в общината, но завършва в пълното дерайлиране на държавната администрация водещо до геноцид и други престъпления срещу човечеството. В Норвегия не се дават двадесетолевки на катаджиите. Там нещата са на друго ниво. Това, което наблюдаваме в Норвегия, е фамилицид. Това е форма на корупция, водеща до целенасочено унищожаване на семейството в името на една утопия. Извършители са излязлата извън контрол държавна машина и побеснелите за печалба доставчици на социални услуги (в България им казваме НПО). И всичко е законно. Законно, но болно. И аморално. И нечовешко.

Крайно време е ние да отхвърлим социалните експерименти на разядени от корупция страни като Норвегия. Рано или късно викингите ще трябва да се изправят пред истината - с много пари създадоха едно чудовище, което ги унищожава. България може и трябва да им осигури необходимата помощ да достигнат до този апокалипсис.

Не ни разбирайте погрешно. България има нужда от най-добрата законова защита за своите деца. Наказанията за посегателство и търговия с деца трябва да са най-тежките възможни в рамките на НК. Пострадалите трябва да получат адекватни грижи. За съжаление, настоящето ни законодателство няма да постигне това.

А политиците и медиите, които са вътре в кюпа с НПО-тата ще ги познаем по липсата на желание за публичен дебат. Вече месеци наред стотици хиляди български родители го търсят.

Няма да мине. Не и в България.