Свещеник от Сливен и съпругата му осъдиха регионалната здравна инспекция за дискриминация, защото едно от децата им, което е без поставени задължителни ваксини, е спряно от детска градина.
Отец Евгений от Сливен е баща на девет деца, като две от най-малките не са имунизирани заради съображения на родителите за безопасността на ваксините. Родителите са отказали да поставят на децата задължителните в Имунизационния календар ваксини, подписвайки информирано съгласие по силата на Закона за здравето. Липсата на имунизации става причина да бъдат спрени семейните помощи за двете деца, а едното от тях да не е допуснато до детска градина. В резултат отец Евгений и съпругата му завеждат в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) жалба за дискриминация срещу министъра на здравеопазването и директора на Регионалната здравна инспекция в Сливен. През април 2019 г. КЗД отсъжда, че институциите не са нарушили Закона за защита от дискриминация, а семейството оспорва това решение пред Административния съд – Сливен.
Съдебният състав посочва, че решението на КЗД е взето без допуснати процесуални нарушения, но преценява, че то „е необосновано и постановено в несъответствие с материалния закон“. Съдът приема, че недопускането на детето до градина представлява пряка дискриминация. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. В решението на Административния съд – Сливен, изрично се посочва, че качеството и противопоказанията на ваксините не могат да бъдат предмет на обсъждане в конкретното дело. Същевременно от решението се разбира, че нито представител на КЗД, нито директорът на РЗИ – Сливен, нито министърът на здравеопазването са се явили на заседанието по делото, въпреки че са били редовно призовани.
Съгласно Наредба 15/2005 г. за имунизациите в България при отказ от задължителните ваксини родителите извършват административно нарушение, което подлежи на глоба по Закона за здравето. Същевременно в Наредба 3/2007 г. за здравните изисквания към детските градини е указано, че се приемат деца с поставени задължителни имунизации, като се прави изключение за случаите, когато има медицински противопоказания и децата са освободени от ваксини с лекарско решение. Съдът се позовава именно на въведеното в Наредба 3 изключение и заявява, че „законодателят допуска до достъп до предучилищно посещение в държавно детско заведение и деца, които не са имунизирани“.
„Ако се игнорира поставеното условие за наличие на противопоказания, то обстоятелството, че се допуска такава категория неимунизирани деца да посещават детска градина, налага извода, че и тяхното присъствие в заведението при едно евентуално заболяване би могло да постави в риск ваксинираните деца (какъвто е изразеният в писмото на РЗИ – Сливен). Следователно, ако съображенията на законодателя, респективно на заинтересованите в настоящото производство страни са за спиране и предотвратяване разпространението на епидемии, то би следвало забраната за достъп до детска градина на неимунизирани деца да е еднозначна и категорична за всички деца без поставени задължителни ваксини“, се казва в решението.
Съдът заявява, че не намира логика в изразеното от сливенската здравна инспекция становище, че неимунизираните деца поставят в риск имунизираните. Пред Комисията за защита от дискриминацията от инспекцията са посочили, че неваксинираните деца са изложени на риск от заболяване и поставят в риск ваксинираните поради създаване на условия за понижаване на колективния имунитет. Сега в решението си съдът казва, че целта на имунопрофилактиката е именно чрез въвеждане в организма на лекарствен продукт да се създаде активен или пасивен имунитет и „наличието на поставена ваксина срещу определено заболяване (в случая посочените в детска възраст) предполага създаване на траен имунитет у детето, поради което и не следва да съществува риск от заразяване“.
Съдът приема, че спирането на детето от градина представлява нарушение на Конвенцията за правата на човека и биомедицината, според която всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице.
Така съдът намира, че с отказа на администрацията да допусне детето до държавна детска градина то е поставено в по-неблагоприятно положение от други деца, чийто достъп е гарантиран, въпреки че не са имунизирани поради наличие на медицински противопоказания. Така съдебният състав отменя решението на КЗД.
