Добро публицистично предаване, голяма доза сексизъм, понякога лош вкус и прости шегички. Но пък алтернатива в тотално овладения медиен пейзаж. Това е първото впечатление на Ивайло Дичев от телевизията на Слави Трифонов.

Вчера Слави Трифонов регистрира партията си "Няма такава държава". Преди броени дни стартира и телевизията му "7/8 ТВ".

Продължавам да съм скептичен по отношение на партията, която създаде Слави Трифонов. Необмисленият референдум вече нанесе сериозна щета на политическата система - той даде повод на премиера Борисов да фалира конкуриращите политически сили, практически ликвидирайки субсидиите.

Името на партията  - "Няма такава държава" - звучи като от жанра на пародийните политически проекти - като започнем от "Партията за умерен прогрес в рамките на закона", основана навремето от чешкия писател Ярослав Хашек, минем през кандидатурата на Кулеков и Бойчев на президентските избори през 1996 и стигнем до различните партии на любителите на бира и скорошната сръбска "Не си опитал сармата" на Лука Максимович, който през 2017 искаше да стане президент.

"Няма такава държава" ще е първата песен, превърната в партия. Дали целта е тотална подигравка с мизерията на българската политика? Или пък следва да очакваме някакъв български Бепе Грило или Володимир Зеленский? Предстои да разберем.

Първи впечатления от 7/8 ТВ

Тръгналата в понеделник телевизия "7/8 ТВ" вдъхва надежди, макар че определено не е за хора като мен. Всякаква алтернатива ще е полезна в тотално овладяния ни медиен пейзаж - независимо от лошия понякога вкус, от простите шеги, от липсата на балансирана журналистика. Да, засега това е телевизия на мнението, едностранно, предсказуемо, предубедено. Но пък различно.

Не разбрахме само с какво БТВ е пречело до сега на Слави Трифонов, та тръгва да прави сам нещата "по своя начин", както пее Франк Синатра. Вероятно нещо откъм тези пусти баланси, с които големите медии често направляват работата на журналистите. Може пък това с "моя начин" просто да си е рекламно мъжкарско пъчене, едва ли ще разберем.

Но г-н Трифонов очевидно е смел човек - не само в политически, но и в икономически смисъл. Защото телевизията е скъпо занимание. В последните години видяхме опити да се направят два опозиционни проекта на едно по-интелектуално ниво - RE: TV и BIT. Едната не издържа финансово, въпреки че зад нея стояха по-богати хора от г-н Трифонов; другата купиха и целенасочено унищожиха вероятно приближени до властовия център "инвеститори". Та ако с високата журналистика не потръгна, надеждата е сега покрай чалгата и майтапите да се поддържа и някакъв критичен дух у хората.

Колкото и да се хвали с първоначалния зрителски успех (1 400 000 гледали програмата му първата вечер), г-н Трифонов едва ли ще оцелее само на комерсиален принцип при нивото на българския рекламен пазар и пренаситеността с медии. А ако тръгне да търси политически покровители, просто ще загуби публиката си. По-добрият път вероятно би бил привличането на външен инвеститор, но тогава пак ще възникне опасност да запее Синатра. Говорим за перспективата "7/8 ТВ" да стане истинска телевизия, която покрива по-голяма част от деня, излиза извън студиата, прави разследвания, продукции и т.н.

Усещането за телевизията от първите два дни е неравно. Сериозно и критично звучи публицистичното предаване "Студио Хъ", което веднага се нареди до най-добрите в жанра си. Започнаха с актуалната Мая Манолова, поискала касиране на изборите. Чухме сериозен анализ на бюджета, дадоха думата на един от най-яростните критици на Борисов - Арман Бабикян. Разбира се, личния живот на известни личности е задължителен елемент от всяка народна телевизия, няма да минем без него.

Разочароващо и объркано беше първото издание на "Вечерта на Иван Кулеков". Вероятно е трябвало да бъде смешно, макар че обявяването на предаването будеше други очаквания.

Самият Слави си е същият. Но на феновете явно не им омръзва. Носталгия, подаръци, Мерцедес S класа, спечелен от обикновен зрител в рекламираща телевизията лотария. Изобщо усещане за някаква компания, някакъв Биг Брадър, с който феновете са свикнали вече 19 години. Оттук и една известна клаустрофобия, която навява затворения кръг от водещи, наследени от шоуто. Ако това ще става истинска телевизия, ще трябват още много и различни хора. Но това, както вече стана дума, иска много пари.

Мъжкарски брутализъм и ирония

Иначе този екран изглежда удивително сексистки - дами се появяват само в ролята на безмълвни дългокраки танцьорки и дори прогнозата за времето се съобщава от Ванката. Мъжкарският брутализъм избликва тук-там в по някоя обидна или умерено расистка реплика, но да не издребняваме - такъв е таргетът. Пък и хумористите тук са къде по-възпитани в сравнение с българския парламент!

Като се надявам "7/8 ТВ" да оцелее, ясно съзнавам, че тук се проявява опасната тенденция да гледаме на света все по-иронично. Новините като майтап, сюжетите от деня, разиграни в театрални гегове, абсурдизма на куриозното - това са симптоми за деградирането на публичния човек. Не обвинявам г-н Трифонов. Той просто улавя вятъра на една световна тенденция. Отчуждили сме се от публичните дела дотам, че ги гледаме като сеир - очакваме новия сериал за Брекзит, новото самохвалство на Тръмп, новите безумства на Сидеров. Вероятно това иронично отчуждение ще подхранва новата телевизия, под звуците на иначе страстната ръченица в седем осми и лазерните светлини. На добър час! Но дано възникват и други проекти за алтернативни медии, които ще разчитат по-малко на забава и повече на сериозна журналистика.