Алкохолик реализира 16 банкови обира. Това е част от реалния живот на 67-годишния Бруст от Шотландия, който от години живее в България. Той е представител на сдружение „Анонимни алкохолици”, в което членуват мъже и жени, включително и хора от Хасково, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем. Те имат мисия да помогнат на други зависими да се възстановят от алкохолизма. Държат обаче на изключителна анонимност, каквото е и желанието на Бруст, заради което той не иска да си покаже лицето.

Разказа, че започнал да пие още, когато бил на 13 години в компания с приятели. В началото си разделяли по няколко бири и бутилка вино. Питиетата му давали комфорт, задръжките падали и стеснителността му изчезвала, най-вече при контакта с момичетата. Още на 18 години усетил, че като започне да пие, не може да спре. Така ден след ден пиенето при него се превърнало в прогресираща болест и се затвърдила през следващите 6 години. На 24-годишна възраст алкохолизмът му попречил на кариерата, трябвало да работи като медицинско лице (медицинска сестра) в психиатрия, но заради пиенето, работата му пропаднала. За 6 месеца изгубил работата си, приятелката си и имотът, който купил и се озовал на улицата.

Тогава отишъл при доктора си и той му казал да отиде в психиатрия, тоест там, където е работел, но той не го послушал. Впоследствие намерил подслон за кратко, но след време отново се врънал на улицата и така многократно се повтаряла ситуацията, което продължило около 4 години.

На 28-годишна възраст заживял с жена, която била управителка на бар. Давала му безплатна пиячка, което за него било добре, „Мечтата на всеки алкохолик”, заяви той. Впоследствие приятелката му забременяла и той си помислил, че именно това е момента да изтрезнее, да бъде добър съпруг и баща. Но плановете му не се осъществили и продължил да пие. „Бракът не се получи, защото аз не я обичах, просто я използвах”, разказа Бруст, който тогава бил на около 30 години. Родило му се второ дете и семейството задлъжняло, не успявало да си плаща сметките.

Тогава той прочел история за човек, който е ограбил банка с празна кутия за обувки, заплашвайки, че вътре има бомба. „Това беше най-важното нещо, което прочетох в моя живот”, отбеляза чужденецът. На следващия ден реализирал първия си банков обир в Шотландия, но не изпозлвал механизма с кутията за обувки, а подал бележка на служителката в банката, на която пишело, че има пистолет в себе си. Така задигнал около 50 000 долара, сегашни пари. Парите обаче свършили за около седмица и той ограбил друга банка. Ситуацията се повторила 8 пъти.

„Всичко се случи в първите 4 месеца на 1982 година в Шотландия”, отбеляза Бруст. Същата година обаче бил арестуван и осъден на 6 години затвор. Един ден го пуснали в отпуск, за да даде интервю, но вместо това, той отишъл да се напие и пак обрал банка под въздействие на алкохол. На следващия ден обрал още две банки, а по-късно хванал автобус за Англия, където направил нови 5 банкови обира.

На 33-годишна възраст обаче бил арестуван за втори път и го осъдили на 8 години затвор. Докато изтърпявал присъдата си, на 38-годишна възраст той отишъл на първата си сбирка за анонимни алкохолици. Тогава разбрал, че има и друг начин на живот, изграден на честност и започнал да се възстановява от употребата на алкохол.

Когато спрял да пие, разбрал, че животът може да бъде прекрасен. „Направих толкова много неща, които като дете ми бяха казвали, че никога няма да мога да направя”, разказа Бруст. Завършил университет – магистър по политически науки и литература в Дънди, а преди имал нещо като полувисше образование. Започнал работа в електронна компания в Европа, занимавал се с благотоврителсност, помагал на много хора, работел за ресоциализацията на затворници – преди да ги освободят от затвора и след като ги освободят. Открил, че има талант да пише и е написал поема за живота си.

През 2016 година на един от семинарите на „Анонимни алкохолици” в Полша срещанал любовта на живота си, която е българка и се оженили. Така от две години той живее постоянно в България, но не работи, тъй като е пенсионер.  

Сподели, че по време на алкохолизма не се е страхувал да обира банки, не се е притеснявал и от опасността да бъде арестуван, защото бил в еуфория от непрекъснатата употреба на алкохол и не му пукало от нищо.

На въпрос дали сега отново би обрал банка, той категорично отговори  с „не” и допълни, че не е извършвал други престъпления. „Сега вече съм друг човек”, заяви Бруст. Той вярва, че има висша сила и смята, че сега може да контролира живота си с Божията помощ.

Попитан дали се срамува от миналото си, той също отговори отрицателно. „Моето минало ме направи човека, който съм сега”, каза Бруст. Смята, че сега нямаше да е в България, без миналото си, което е изключително важно за работата му в „Анонимни алкохолици”, защото хората, с които говори и на които помага, се идентифицират с него, с това, че е бил в затвора и че все пак е получил някаква надежда, и тази надежда на тях им помага. 

Споделя, че обича България. Мечтае да скача с парашут, иска да отиде в Америка, в Москва и възнамерява да си сбъдне мечтите.

Сходна на Бруст съдба има и 42-годишният Бен от Англия, с който се познават от 6-7 години от сбирките на АА. Той също се пресилил да живее в България и развива тук бизнес. Започнал да пие също на 13-годишна възраст, предимно заради семейни проблеми. Алкохолът му станал най-добрия приятел и не му се прибирало вкъщи, защото не му било добре. Започнал да се сприятелява с хората по баровете, започнал да взима и наркотици, започнали и белите петна.

Всеки път когато се напивал, си казвал, че ще му е за последно, но всеки път се събуждал в някой парк или на някоя пейка. Така на 29 години стигнал дъното в живота си. Тогава чул от негов приятел за „Анонимни алкохолици” и отишъл на такава сбирка. „Там за първи път чух някой да говори за нещо, което аз чувствах. Почувствах, че си дойдох вкъщи и мога да разчитам на някого”, разказа Бен. Впоследствие си намерил ментор и започнал да работи по програмата за възстановяване от алкохолизма, включваща 12 стъпки. Така месец след месец, изминала цяла година и той усетил промяна в живота си – на физическо и духовно ниво.

Случайно намерил портфейл и се свързал със собственика му, с който впоследствие станали добри приятели. През 2004 година приятелят му англичанин си купил имот в България и го поканил да дойде с него. Първоначално Бен реагирал скептично, но когато дошъл тука, му харесало. По-късно се преместил да живее тук и се запознал с настоящата си жена, с която от 9 години са женени и имат две деца.

„Всичко стана заради този портфейл, който аз намерих. Ако не го бях намерил, нямаше да дойда тука в България. Така че честността се възнаграждава”, смята чужденецът, който вече слабо владее български и е щастлив, развива успешен бизнес с недвижими имоти.

„През март ще станат 13 години, откакто не съм пил”, заяви Бен, който сега се опитва да помага на други хора и от 2 години организира сбирки в България за зависими англоговорящи.

Анета Кутелова