Огнени кълба непрекъснато избухват в земната атмосфера, обикновено незабелязано. Едно такова кълбо, експлоадирало в австралийската пустиня през 2016, можеше да бъде сбъркано с болид, ако не бе мрежата от камери, наблюдаващи небето в търсене на подобни събития.
Благодарение на тези камери астрономите успели да установят, че огненото кълбо не било причинено от експлозия на обикновена космическа скала.
Данни за скоростта на обекта разкриват, че скалата вероятно е била в орбита около Земята преди да посрещне огнения си край – явление познато като мини луна.
Около Земята прелитат множество скали, затова от време на време част от тях попадат в атмосферата. Повечето свършават като болиди – метеорити, експлоадиращи във въздуха, преди да са имали възможност да достигнат земята.
Според учените това се дължи на факта, че въздухът под високото налягане пред падащия метеорит се просмуква в пукнатините на скалата, увеличавайки вътрешното налягане, което в крайна сметка кара скалата да се разтроши.
Но понякога част от тези астероиди биват уловени в земна орбита за известно време – макар и не особено често. Според симулации, изготвени от суперкомпютър през 2012 с 10 милиона виртуални астероида, едва 18 000 хиляди попаднали в орбита около Земята.
Не знаем колко астероида се намират в близост до Земята. Изчисления твърдят, че са милиони, но към 30 ноември са открити едва 21 495. Причината е че са малки и се забелязват трудно, а тази трудност се простира и до мини луните.
Засичали сме временни луни около други планети – Юпитер е особено умел в улавянето им, но на Земята засичането им е изключителна рядкост.
Преди болида от 2016 сме наблюдавали едва 2 земни мини луни: астероида 2006 RH120, който обикалял около Земята близо година от 2006 до 2007 и болид от януари 2014, с ниска скорост, която подсказала орбиталния му произход.
Благодарение на 6-те камери, разпръснати на стотици километри из австралийската пустиня, огненото кълбо от 22 август 2016 било наблюдавано в огромни детайли. Изследователите, оглавявани от планетарния учен Патрик Шобър, успели да определят скоростта на обекта – 11 километра в секунда и траекторията му – почти вертикална.
Ниската скорост подсказва, че обектът е орбитирал около Земята, а ъгълът изключва вероятността да се касае за отломки от сателит. На база изчисленията на екипа, е 95% вероятно обектът да е бил временна луна.
Тези обекти са интересни неслучайно. Изпращането на космически апарати до астероиди отнема време и е скъпо. Но ако астероид обикаля около Земята дори за кратко, ще ни е по-лесно да го достигнем.
Учените установили, че подобни улавяния на скали в земна орбита стават по време на земния афелий и перихелий.
Източник: sciencealert.com
