В основата на произхода на съвременните българи са прабългарите, не славяните. Това твърдение обосновава в книгата си „Българската народност на Балканите – опит за исторически, антропо-географски и демографски обзор” Румен Иванов. Тя ще бъде представена за първи път на 10-ти декември в читалня 1 на Регионалната библиотека „Хр.Смирненски“ в Хасково с подкрепата на община Хасково и Сдружение за култура -2015.

Младият автор е икономист по образование, но със задълбочени интереси в областта на историята и произхода на етносите. 35-годишният Румен Иванов е автор и на книгата: „Българската народност на Балканите XIX – XXI век.“ и съавтор в сборника „Българите торлаци“.

Новото му издание „Българската народност на Балканите – опит за исторически, антропо-географски и демографски обзор” е новаторски опит да се опише и систематизира обемът информация за българите извън България и българското етническо население в съседните Балкански страни, загубило българското си съзнание поради стечение на историческите и политически обстоятелства. Авторът смята, че необходимостта от такъв труд е голяма, особено и поради факта, че представителите на академичната ни наука избягват проблематиката, която той разглежда.

Книгата е в пет глави. В първата авторът оборва тезата за славянското потекло на днешните българи. Обосновава твърдението, че всъщност нашите предци не само, че не са били претопени от „околното славянско море“, както традиционно се приема, а напротив, били са достатъчно многобройни, за да наложат етно-нима си на покореното от тях население и да създадат устойчива и голяма държава, която да просъществува през вековете.

Във втората глава разглежда докъде са се простирали българо-румънската, българо-сръбската и българо-гръцката етнически граници, където има българско население до втората половина на 19 в. и началото на 20 в. В третата глава Румен Николов разглежда демографията на българския етнос от 19 век до днес. В нея е събрал информация за всички етнически българи по света, като акцент поставя на Балканите и съседните на България държави.

В четвърта глава осветлява и един твърде малко засяган въпрос свързан с броя и разселването на българомохамеданите в Турция след 1878 г и периода след Балканските войни, а и в нашето време. Голяма част от етническите българи в Албания, например, в този период се преселват в земите на днешната Република Северна Македония, казва авторът.

Красимира Славова