Д-р Панчо Панайотов е бивш политик от Съюза на демократичните сили и кмет на Дупница в периода 1991-1997 г. По време на неговия мандат са възстановени старите имена на града, улиците и площадите. Демонтира паметника на Станке Димитров и на негово място построява шадраван. При управлението му е решена дългогодишната криза с водоснабдяването на Дупница.

На фейсбук профила си д-р Панайотов публикува разказ за мерките от онова време. Те са изключително интересни, ако ги сравняваме със сегашните управленски действия за Перник.

Ето и публикацията със съвсем лека редакторска намеса:

Другият начин. Правилният начин

Беше есента на 1991 г. Кмет съм от 5-6 дни. От десетки години град Станке Димитров (Дупница) е на жесток режим. Два месеца в годината вода има, 10 месеца - няма. В кабинета ми идва шефът на ВиК.

- Искам от вас да подготвите идеен проект за водоснабдяване, изпълним с наши средства и усилия. Давам ви 15 дни!

След 15 дни пак влиза в кабинета.

- Не съм направил... Не може (по-късно разбрах, че е завършил училище за трактористи).

- Уволнен си. Точка на въпроса.

След десетина дни открихме подходящ човек. Ангел Малинов - хидроинженер с много богат опит. Огън човек. Точно такъв, какъвто ни трябваше. И започнахме енергично и компетентно. След една година и няколко месеца Дупница се къпеше във вода.

През 45-те години комунизъм градът беше на жесток режим, а един кмет лекар реши нещата за една година. И това стана без помощи от правителството, без пари от ЕС, без заеми.

Хората се радваха, а ние изпитвахме удоволетворение. Но аз мислех и по-надалеко. Ами, ако след 3-4 години настъпи суша! Решението беше язовир Дяково. Но при него имаше сериозен проблем. Язовирът е проектиран да се захранва с два дюкера, но с цел икономии е изграден само един. От него ежесекундно течеше една река към - ХФК, ТЕЦ БОБОВ ДОЛ и мините.

Решението бе да се изгради втори дюкер. Собственик на язовира бе земеделското министерство, а то възложило стопанисването на Напоителни системи.

Министерство на земеделието.

- Добър ден - казвам аз. - Около 5 милиона ще ви струва изграждането на втори дюкер.

Те:

- Ние 5000 лева нямаме, вие искате 5 милиона и да изградим дюкер!

Аз:

- Довиждане.

След два дни моите консултанти (страхотни), ми дадоха решение. Трите основни консуматори, които купуваха вода от Напоителни системи ще преведат по 1.5-2 милиона, а следващите 7-8 години ще закупуват водата от язовира вместо по 20 ст., по 15 ст. Подписаха се съответните договори и след една година - година и половина се изгради и втори дюкер. Бяхме си осигурили вода и за форсмажорни обстоятелства. Бях наистина удоволетворен и спокоен. Следващите десетки вече години, винаги когато минавах покрай язовира се кефех. Винаги беше пълен "до капата".

А днес чувам калинката министър да казва, че и язовир Дяково е в криза. Ум умува, ум царува, ум патки пасе! Отново управляват неуки и крадливи хора.