Само за триста евро си купихме 3500 коментара, 25 хил. харесвания, 20 хил. импресии и 5000 последователи от 11 руски и 5 европейски компании. Всичко това е фалшива активност. Социалните мрежи не предприеха почти нищо.
Така Центърът за стратегически комуникации на НАТО обяви резултатите от свой експеримент, извършен миналата година. Целта му е била да изпробва доколко големите социални мрежи успяват да предовратят разпространението на този тип съдържание, след като проблемът съществува вече от няколко години.
Организацията не е част от командните структури на Алианса, но е акредитирана от него. Тя разчита на участници от гражданския, военния, частния и академичния сектор, за да прави анализите си. Конкретният експеримент е развит като подкрепа за Европейския план за действие срещу дезинформацията и Кодекса за поведение на социалните мрежи, с който те доброволно се ангажираха пред Брюксел да се борят с пропагандата по платформите си.
В основата на тази практика е един процъфтяващ пазар, доминиран от доставчици на манипулационни услуги, базирани в Русия. Те обикновено продават "ангажираност" в социалните мрежи под формата коментари, кликове, харесвания и споделяния.
Центърът е купил тази услуга за 105 различни публикации във "Фейсбук", "Инстаграм", "Туитър" и "Ютюб" през 11 руски компании, една полска, две германски, една френска и една италианска. Постовете са били поне на шест месеца и са съдържали аполитични послания – например "Здрасти", "Благодаря" или поздравления за Нова година. Нарочно е избрано време, което да съвпада с провеждането на избори – тогава платформите би трябвало да са особено бдителни.
Тоест, този експеримент показва най-добрия сценарий за това как те спират пропагандата. А именно – недостатъчно добре.
Повече търговия, отколкото политика
90% от купените реакции се използват с търговска, а не с политическа цел, показва експериментът. А според други скорошни проучвания фалшивият маркетинг в сферата на инфлуенсърите струва 1.3 млрд. долара годишно на рекламодателите. Но инструментите за лъжа в рекламната индустрия могат да се ползват и за намеса в сигурността и политиката.
Изследователите са открили 18 739 акаунта, използвани за манипулация. Четири седмици след покупката, 4 от всеки 5 неавтентични реакции все още са били онлайн. Три седмици след като част от фалшивите акаунти са били докладвани на социалните мрежи, 95% от тях още са били активни.
Това означава, че манипулираното съдържание, купено от други хора или институции, също не е било забелязано или свалено. От НАТО са открили 721 политически страници и 52 официални правителствени страници, купили такова съдържание – сред тях официалните акаунти на двама президенти, официалната страница на европейска политическа партия и многобройни по-нископоставени политици в Европа и САЩ.
Саморегулацията не работи
Според оценката на центъра четирите компании се затрудняват да спрат тези практики. Справят се с това да блокират създаването на фалшиви регистрации и да премахват фалшиви последователи, но не толкова с това да се борят с лъжливите коментари и гледания.
"Саморегулацията не работи. Манипулационната индустрия се разраства всяка година. Не виждаме признаци да е станало по-скъпо или по-трудно да се извършват мащабни манипулации в социалните мрежи", пишат изследователите.
Четири важни извода
Мащабът е по-голям от очакваното – инфраструктурата за развитие и поддръжка наманипулиращ софтуер е обширна.
Руските доставчици доминират пазара – буквално всички доставчици на софтуер и инфраструктура, идентифицирани от центъра, са с руски произход.
Размерът на индустрията е притеснителен – стотици доставчици, някои от които имат многобройни служители и сериозни доходи.
Откритостта на индустрията е удивителна – това не е сенчест подземен свят, а лесно достъпен пазар, до който се стига през всяка онлайн търсачка. А доставчиците открито се рекламират и в големите платформи.
