Относно появата и разпространението на новия китайски вирус е важно да не пропускаме факта, че от началото на века епидемии, причинени от коронавируси е имало и продължава да има. Първоизточникът на инфекциите са екзотични животни – и по-конкретно консумацията на заразено месо, което е недобре термично обработено.
От такъв характер са SARS и MERS, причинени от инфекции с коронавируси, съответно в началото на века и на второто десетилетие.
Тежният остър респираторен синдром (SARS) е вирусно респираторно заболяване, причинено от коронавирус, като най-много засегнати е имало в Китай, а инфекцията води началото си от прилепи. Понастоящем няма известно огнище на SARS по света. Последните случаи на инфекция със SARS-CoV са съобщени в Китай през април 2004 г.
Респираторен синдром на Близкия изток (MERS) е вирусно респираторно заболяване, което за първи път е съобщено в Саудитска Арабия през 2012 г. и оттогава се е разпространило в няколко други страни. Повечето хора, идентифицирани като заразени с MERS-CoV, развиват тежки остри респираторни заболявания, включително треска, кашлица и задух. Инфектираните са около 2000, но смъртността е изключително висока – почти 40%. Първоизточникът се оказват болни камили, чието месо е консумирано без добра термична обработка.
Текущата епидемия, която разширява своите размери е с източник пазар за морски дарове и по-конкретно змии. Което от своя страна неминуемо изисква напомнянето, че термичната обработка на месните продукти е от изключително значение.
За новия щам на коронавируси до момента е известно, че има около 75% идентичност със SARS, като се разпространява по-трудно и причинява едва 4% смъртност.
Проблемът с коронавирусите е, че към днешна дата няма разработени ваксини. От профилактична гледна точка експертите препоръчват честото проветряване, както и миенето на ръце с антибактериални сапуни. Носенето на маски също има своята важна роля, но ако не бъдат сменяни често (на всеки 2 до 3 часа) тяхната ефективност се губи.
Но колкото и маските да се смята, че осигуряват защита, остават пространства, през които преминава свободно въздух и създава риск за пренасяне на респираторните вируси, дори и в минимална степен.
Според д-р Амеш Адаля, инфекционист в Центъра за здравна сигурност към болница Джон Хопкинс, маските блокират по-големите капки секрети, които се отделят при кихане и кашляне, а коронавирусите се съдържат в най-голямо количество точно в тях.
По-големият проблем е, че хората не използват маските правилно. Повечето хора се чешат под маската с недезинфекцирани ръце или докосват носа и устата си. Освен това често ги свалят, за да проведат разговор по телефона, което от своя страна компрометира отново тяхната ефективност.
Д-р Марк Льоб, специалист по инфекциозни болести в университета Макмастър в Хамилтън, Онтарио, заяви, че проведено проучване по време на огнище на коронавируса - щам SARS, излиза с резултати, че всеки вид защита - независимо дали е маска или респиратор - намалява риска от инфекции при здравните работници до 85%.
Неоспорим е фактът, че заразените пациенти, които носят хирургически маски, по-малко разпространяват инфекциозни причинители. Центровете за контрол и превенция на заболяванията са инструктирали болниците да изискват от всички пациенти, които имат треска или респираторни прояви, както и ако през последните седмици са пътували до Ухан или са били в контакт с някой, който е пътувал до там, също да носят маски.
Освен маски миенето на ръцете - често и преди хранене - е универсална препоръка. Дезинфектантът за ръце е ефективен срещу различни респираторни вируси. Експертите също препоръчват да се мият ръцете със сапун и вода за най-малко 20 секунди, като се минава по всички части – включително между пръстите и по гърба на ръката.
Важно е редуциране на контакта на ръцете с кожата на лицето, особено около устата, носа и очите, защото респираторните вируси не заразяват през кожата, но проникват през лигавицата на очите, носа и устата. Оттук следва препоръката да се ограничи докосването на лигавиците на очите, носа и устата с нечисти ръце. Би следвало да се помисли и за поддържането на по-висока степен на хигиена на общи дръжки в обществени места, на работноно място, в училища и детски заведения, както и у дома.
