Водещият изследовател от Института за космически изследвания на Руската академия на науките Натан Айсмонт предупреди за опасността от падащи от небето фрагменти от ядрени реактори, повечето от които принадлежат на съветските космически кораби в погребална* орбита, предаде РИА Новости.

"Имаше неприятен случай, когато устройство, летящо на голяма надморска височина с ядрен реактор, се срина. И ако самото устройство никога не трябва да влиза в плътните слоеве на атмосферата, то фрагментите, които са се образували, капки гориво, бързо се снижават и могат да влязат в атмосферата. Очевидно решението за пускането на тези устройства в погребални орбити не беше напълно успешно и проблемът остава", предупреждава експертът.

Агенцията също така съобщава, че Космическият съвет на Руската академия на науките покани съответните руски отдели да следят отблизо такъв космически кораб и да оценят вероятността от срещата им със земната повърхност.

От времето на ядрената надпревара в орбита са останали значителен брой действащи сателити. През август 2019 г. военният експерт Дмитрий Корнев написа, че съветско-руският комплекс за автоматичен контрол на мащабен ответен ядрен удар (известен на Запад като Dead Hand - Мъртва ръка) може да даде команди на перспективната руска крилата ракета с глобален обсег Буревестник.

През 1970-1988 г. СССР изстрелва 31 спътника с термоелектрическа ядрена централа в ниска земна орбита. През януари 1978 г. фрагменти от един от тези космически кораби "Космос-954" падат в Канада.

На 28 декември 1982 г. системата за смяна на орбитата на съветския сателит Космос 1402 не успява адекватно да изхвърли реактора на по-висока орбита и спътникът се разделя на три части и започва да се разпада извън контрол. Трите основни подкомпонента са реакторът със своя  двигател, инструменталната част на спътника с разширения втори етап на изстрелващото устройство и радарната антена.

Ако урановото ядро избухне или се разпадне в атмосферата и радиоактивни фрагменти паднат близо до населен район, има значителна опасност от ядрено замърсяване на голяма площ.  Поради това съветските инженери проектирали реактора да изгори напълно в атмосферата, така че нищо да не достигне до земята. Но другите страни нямат тази информация по това време.

Несигурността на мястото и времето на падането на фрагменти от Космос 1402 и опасенията за радиоактивно замърсяване предизвикват много държави да поставят екипите за бързо реагиране във висока степен на тревога. Военни самолети, кораби и персонал бяха мобилизирани в очакване. Планове за отговор задействат САЩ, Канада, Белгия, Австралия, Оман, ОАЕ, Западна Германия, Франция и Швеция.

* Има няколко официални погребални орбити. "Класическата" е разположен на надморска височина 35 986 км от морското равнище - точно на 200 км над геостационарната орбита, където са разположени хиляди околоземни спътници. Всички отработени орбитални апарати се изпращат на тази орбита, за да се намали вероятността за сблъсък с други, все още функциониращи обекти.

В края на живота на всеки геостационарен спътник той се изпраща до такава орбита и за всеки тя се изчислява отделно по специална формула.