Шофирането често е сочено за основен стресов фактор в напрегнатото градско ежедневие. Редица проучвания сочат, че натоварения трафик и задръстванията, нервните шофьори, скандалите на пътя и борбата за паркирането вредят и на сърцето. И това не е случайно – във всеки един момент, на пътя нещата могат да се объркат фатално, а това носи допълнителен стрес и завишава риска от сърдечен удар.
Напрежението на пътя лесно поглъща водачите, особено по-неопитните или свръх емоционалните дами за волана. Ново проучване обаче сочи, че стресът в колата може да бъде преодолян само и единствено с помощта на музика.
В изследване от октомври 2019 г., публикувано в сп. Complementary Therapies in Medicine, учени разгледаха как музиката влияе на сърдечния стрес. Те избират пет здрави жени, на възраст от 18 до 23 години, които шофират отскоро. „По-опитните шофьори по-лесно се справят със стреса на пътя“, допълват те. Авторът на проучването Витор Енграсия Валенти отбелязва още, че за изследването са избрани само жени, тъй като предишни проучвания на екипа му, показват, че жените са по-чувствителни към слуховата стимулация.
Те накарали петте дами да шофират по един и същ маршрут, при едни и същи обстоятелства в два различни дни. Единствената разллика била, че вторият ден им пуснали инструментална музика в колата. За да преценят как стресът се отразява на жените, изследователите използват монитори за сърдечен ритъм, прикрепени към гърдите им. Така те наблюдават в рамките на два дни променливостта на сърдечната честота при шофиране. Променливостта (вариабилността) на сърдечната честота се отнася до промените в продължителността на сърдечните съкращения, които се случват в ежедневието. Променливостта на сърдечната честота се увеличава по време на релаксация и намалява по време на стрес.
След двата тестови дни екипът на Валенти установява, че променливостта на сърдечната честота е по-голяма, когато жените шофират с музика, което означава, че са по-спокойни. „По време на стресова ситуация симпатикусовата нервна система освобождава адреналин и норадреналин в кръвта, увеличавайки сърдечната честота и кръвното налягане. Затова хората със сърдечно-съдови рискове (затлъстяване, диабетици, високи нива на LDL холестерол) са по-уязвими от внезапна смърт, причинена от стрес“, съобщава Валенти.
В дискусията се включва и асистентът по кардиология от Zucker School of Medicine, Ню Йорк д-р Саджит Бхусри, който прави връзка между контролирането на стреса в колата и така наречения „синдром на разбитото сърце“. „Днес все повече и повече започваме да разбираме и анализираме концепцията за сърдечно-индуцирана болест, известна като синдром на разбитото сърце“, споделя медикът.
„Синдромът на разбитото сърце“ или стрес-индуцираната кардиомиопатия е медицинско състояние и перфектен пример за силата и уязвимостта на този орган на човешкото тяло. Определя се като силен емоционален или физически стрес, който може да доведе до слабост на сърдечния мускул. Хората със синдром на счупено сърце могат да изпитат симптоми, подобни на сърдечен удар, като болка в гърдите. Но състоянието може да се контролира, а сърцето се връща към нормалното си състояние до няколко дни или седмици.
В този смисъл музиката може да бъде особено подходящ помощник в грижата за сърцето. А каква да бъде тя? Редица проучвания сочат класическата музика за най-подходяща, защото не натоварва допълнително нервната система. В изследването си Валенти и неговият екип използват инструментална музика, отбелязвайки, че „езиковото съдържание в музиката има различно въздействие в зависимост от конкретния човек“.
„Освен това, в предишно наше проучване, доказахме, че инструменталната музика подобрява ефектите на антихипертензивните лекарства (медикаменти при артериална хипертония)“, допълва изследователя. Ето защо при ударна доза стрес релаксиращите инструментални мелодии доказано освобождават напрежението.
