Светлозар Недев е авторът, който гостува в момента в галерия „Форум“ в Хасково. Той е представен от Института за културно наследство България-Италия с изложбата "Безвремие".
Авторът абстракционист от Стара Загора показва последните си работи от цикъла „Зима“. Част от изложбата са и няколко от по-старите му работи, изобразяващи "безвремието" в различни варианти, пречупено през призмата на художника-фотограф.
Години от живота си Светлозар Недев е посветил на журналистиката, като фоторепортер.
Възпитаник е на ССУ „Юлиус Фучик“, сега Национална гимназия по полиграфия и фотография в София. Висшето си образование завършва във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, специалност „Културология“. През 2003 г. защитава магистърска степен в същия университет, специалност „Мениджмънт в художествената култура“. Автор е на над 30 самостоятелни изложби и участник в множество общи изложби, живопис и фотография в България и чужбина.
От няколко години менажира собствена галерия в Стара Загора, организатор е и на художествен пленер с участието на автори от много европейски държави.
-Светлозар, бихте ли споделил защо сложихте чертата на фотожурналистиката след дълги години опит в тази сфера?
-Не бих казал, че става въпрос за черта, вече нямам ангажимент да снимам за определена медия, за която дълго работих, но пък все още работя като фотограф за Тракийския университет. А и снимам всичко, което ме впечатлява и днес. Но сега имам повече ангажименти и в арт галерията, която открих преди няколко години в Стара Загора.
-Плавен или по-скоро бурен беше преходът от една динамична професия, каквато е фотожурналистиката, където това, което се случва на терен е често непредвидимо, към руслото на изкуството, в което, ако взема повод от името на изложбата ви, често е „безвремие“?
-Преходът изглежда категоричен, но той е плавен. Защото всъщност нищо не е от днес за утре. Аз рисувам от много, много години, може би от 30 години, но доскоро не бях показвал картините си в изложби, дори не съм си представял, че ще започна да правя самостоятелни изложби. А с настоящата в Хасково те вече са 32.
Имам много общи изложби, организатор съм на арт пленера „Безгранично изкуство“, а също и на уоркшопа „Обединени художници за обединена Европа“ в Стара Загора.
-Картини, които са останали запечатани от обектива ви, намират ли място на платната след време?
-Не. Знаете във фото журналистиката какви са темите-свързани с политика, с напрежение, с инциденти...
-В този смисъл изкуството отърсване ли е от това злободневие, за което говорите?
-То е да забравя каквото е било, свързано с фотокореспондентската работа... и почти всичко съм забравил вече, в това ми помогна живопистта.
-Светлозар, разкажете повече за изложбата си в Хасково, това е първото ви гостуване като художник тук?
-В нея всичко е ново, рисувано през последната година, през зимата. Тези платна са правени в зимния период -от септември до сега. Експозицията не е показвана дори в галерията ми в Стара Загора, като изключим няколко неща, които съм донесъл и в Хасково от изложбата “Адаптивна реалност“. Цикълът „Зима“, който е тук, е със съвършено нови неща. Някои бяха мокри само няколко дни преди изложбата в Хасково. Работя смесена техника -акрил на платно. Смесвам и акрил с масло, ползвам различни материали, пасти.
-Разкажете ми за стенописите у дома ви, сред които сте израснал като малък.
-А! Това е интересен въпрос... знаете за тях ?! Баба ми беше учителка по рисуване и пеене, а майка ми беше непрофесионален художник, тя беше медицинска сестра. Но да рисува беше нейна страст. Искала е да учи в академията, искала е да стане и лекар, но не е била приета нито за едното, нито за другото по политически причини. Така че тя през целия си живот, рисувайки, сбъдваше мечтата си.
-Тоест при вас решението да се установите в изкуството не е било спонтанно, имало е среда, в която се е случило наслагването в посока на изкуството, което в един момент е трябвало да намери показност. Това, което се случва сега, е логичен завършек на натрупванията?
-Това е логичният завършек на натрупванията-последните ми работи. Та за стенописите у дома...Майка ми беше изрисувала цялата къща-стените на шест стаи. Във всяка от тях имаше по два стенописа-от ръб до ръб.
Бяха отделни картини, нямаха свързаност. Тя рисуваше пейзажи, в стил Айвазовски. Имаше и много платна. Аз харесвах рисунките й.
Дори, когато тя беше на преклонна възраст, почти невиждаща вече, направихме в моята галерия съвместна изложба - „Три валета и една дама“. И любопитното е, че тя продаде тогава повече картини от мен. Сега готвя нейна самостоятелна изложба с картини, които са при мен и при сестра ми.
-Това е наистина любопитно. А на общата ви изложба майка ви трудно ли се раздели с картините си? Изобщо как един художник се разделя с картините си?
-Нормално е това. Картините са за хората. Не смятам, че моите картини трябва да стоят вкъщи, не съм ревнив към тях. Подарявам и продавам.
-В България лесно ли се случва изкуство?
-Много трудно.
-Къде най-много сте показвал картините си извън България?
-В Турция имам участия в четири пленера, самостоятелна и участие в обща изложба. Турците са много модерни, много са напред в изобразителното изкуство, правят много модерни неща. Но най-много изложби имам в Русия. Там съм бил пет пъти.
- А как ви се получава това, което правите в Стара Загора?
-За съжаление Стара Загора не е това мястото, което исках да бъде и се стремя да направя, което е готово да поеме, това което аз правя.
-Как публиката възприема изкуството, изградил ли е сетивност българинът вече?
-Смятам, че не. Публиката не мога да кажа, че е свободна във възприятията си, дори твърдя, че не се интересува много от живопис. Има определен кръг от хора, които са с отношение и необходимост, и ходят по изложби, но за един 160 хиляден град като Стара Загора 100 души са буквално една шепа.
-Как трябва да се култивира вкусът към изкуството?
-От малки децата трябва да виждат, да участват в него. Сега ги е страх да влязат в галерията...
-Когато говорим за култивиране на вкус и за познания, вие имате ли намерение да се занимавате с деца?
-Аз всъщност го правя, но не пряко. Участвам в майсторски класове в няколко училища заедно с фондация „Темида арт“. Но изришно -не бих казал...аз се стремя възрастните да ограмотя, ако мога така да се изразя...извинявам се.
-Кои са любимите ви автори?
-Моят любимец е Анастас Константинов от Пловдив, но за съжаление той вече не е сред живите. Любим ми е и Петър Мичев.
-Има ли момент, в който художникът усеща, че трябва да спре това, което прави?
-Няма такъв момент. Това е до гроб, ако е истинско.
Питаш ме дали художникът трябва да се пенсионира? Аз пенсионирани художници не съм виждал! Познавам художници 83-84-годишни, които продължават да носят рисунки за изложби.
-Говоря по-скоро за предел на отдаването и споделянето, защото смятам, че изкуството е това. И сигурно е изморително.
-Художникът може да ограничи изявите си в един момент, защото това понякога натежава, но да спре да рисува...това е в душата и сърцето. До гроб е!
Интервю на Красимира Славова
12345