Никой родител не си мечтае да отглежда разглезено дете. Понякога обаче желанието да осигурим най-доброто на децата си и да направим живота им възможно най-лесен и приятен ни изиграва много лоша шега. Прекрачват се границите на доброто възпитание и в резултат се сдобиваме с хленчещо и разглезено дете, свикнало винаги да получава това, което иска.

Разглезеното дете се отличава с няколко основни характеристики, които лесно могат да бъдат забелязани, стига да се опитате да погледнете на ситуацията отстрани. Според учените явните признаци на разглезеност, за които трябва много да внимаваме, са:

1. Детето ви е любезно и учтиво с другите, но на вас никога няма да ви каже „Благодаря!“.

Детето демонстрира много добри маниери на поведение пред другите хора, но не проявява никаква благодарност към членовете на семейството. Ето ви един сигурен знак, че е разглезено. Децата забравят да благодарят не нарочно или защото искат да наранят някого, а защото приемат за даденост абсолютно всичко, което семейството прави за тях. Според психолозите това може да доведе до проблеми на по-късен етап във взаимоотношенията с хората, защото детето е научено да не цени помощта и обичта, които идват от най-близките.

2. Детето не може да се справи с най-елементарни домашни задължения.

Отговорният родител трябва да научи детето на независимост. На 3-годишна възраст децата могат да събират и да подреждат играчките си сами. На 5 вече могат да помагат в дребни домакински задължения. На 10 години вече могат да белят картофи и да направят проста вечеря за цялото семейство. Ако детето не умее нито едно от тези неща, не иска или не може да вземе участие в домакинските работи и родителите нямат нищо против, то това е сигурен знак за разглезеност. Според статистиката съвременните деца на възраст между 3 и 12 години прекарват около 3 часа на седмица в изпълнение на различни домашни задължения (между другото същите тези деца прекарват не по-малко от 14 часа седмично пред компютъра). Ако детето няма никакви задължения, как се очаква от него да се справя с отговорностите на живота като възрастен?

3. Детето не се спогажда с връстниците си и е убедено, че те са лошите.

Когато общува с други деца, разглезеното дете не разбира, че не може наготово да получи нещо, без да даде друго в замяна. Неспособността да вникне в нуждите на другите и липсата на съчувствие/емпатия отблъскват връстниците им. В резултат детето започва да се чувства неудобно и понеже не може да си обясни каква е причината, най-лесното е да обвини другите, че са лоши. Ако връстниците странят от детето ви, а децата на приятелите ви си търсят извинение, за да не играят с вашето, бъдете сигурни, че проблемът не е у тях. 

4. Детето се гневи, когато не получи това, което иска.

Родители, не пренебрегвайте този очевиден признак на разглезеност. Отваряйте си очите на четири, въпреки че нещата не са черно-бели. Най-малките не си дават ясна сметка за поведението, не знаят как да изразят чувствата си, в резултат на което лесно се разплакват, хленчат, тръшкат се на земята, изпадат в истерия. Всичко това не е фатално – просто имат нужда от помощ и утеха.

Ако обаче детето е над 5-6 години и вече ходи на училище, но продължава да се държи като бебе, нещата не са така розови. Възможно е да сте изпуснали юздите. Ключовият момент тук е да не отстъпвате и да не угаждате на всяко желание на рожбата само защото сте уморени, изнервени и искате да спре да мрънка. До следващия път.

5. Детето не харесва дейности, които имат състезателен характер.

До скоро психолозите ни караха да вярваме, че непременно трябва да отгледаме деца шампиони, първенци във всичко, с което се захванат. Е, да, ама не – вече си промениха мнението. Родителите трябва да научат децата си на ценния урок, че всеки губи понякога и загубата не е срамна, а трябва да се понесе с достойнство. Родителите на разглезените деца имат навика да ги убеждават, че са НАЙ във всяко отношение. Само че това е грешен подход, защото рано или късно животът ще ги изненада доста неприятно.

6. Детето разговаря с родителите си така, сякаш говори с връстниците си.

Нека си го признаем: ако едно дете е разглезено, вината не е у него, а у родителите. Те са пропуснали да поставят граници, позволявали са прекалено много, отстъпвали са твърде често и резултатът е налице. Детето няма пред себе си родителски модел на поведение, нито родителски авторитет, който да е поставил ясни и строги правила. Децата вярват, че имат същото място като родителите си в семейната йерархия (че и по-високо), следователно си позволяват неуважително и пренебрежително поведение.

7. Детето има ниско самочувствие и е неуверено в себе си.

Искало ли ви се е да покажете на детето си, че е специално и да накарате всички да се гордеят с постиженията му? А да бъдете супергерой, който да премахне всички трудности пред детето ви в живота? Психолозите са убедени, че когато родителите се държат по този начин, намаляват самоувереността у детето си, отнемат му възможността да прави грешки и да се учи от тях, пречат му да се справя само с предизвикателствата и да преодолява трудностите. Разглезените деца не знаят как да действат в реалния живот и не знаят какво да правят, когато се изправят пред изпитание. Всичко това води до ниско самочувствие и неувереност.

8. Детето е окупирало цялото ви свободно време.

Разглезеното дете е силно зависимо от членовете на семейството си. Обикновено е в центъра на вниманието и е основен източник за щастието на родителите си. Важно е да обръщате внимание на децата си, но не и да растат с усещането, че са центърът на Вселената. Децата трябва да знаят, че родителите имат своите нужди, както е необходимост от лично пространство и време. Ако животът на семейството е изцяло подчинен на желанията на децата, това е сигурен знак, че са разглезени.

9. Детето не проявява уважение към авторитетите и се кара с възрастните.

Виждали ли сте родители, които имат постоянното желание да защитават децата си, да ги предпазват от всичко и да защитават интересите им на всяка цена, ако някой дръзне да ги обвини или да им направи забележка? От една страна, това е естествен родителски инстинкт, но ако родителите не искат да чуят друга гледна точка – например на замесено друго дете или на учителя, а са напълно убедени, че тяхното отроче е право, това не говори добре за възпитанието. Освен това по този начин детето свиква, че в живота всичко ще му се разминава, защото то просто никога не е виновно за нищо.

10. Детето не знае цената на парите.

Съвременните рекламни трикове са толкова напреднали, че отлично знаят как да накарат детето ви да си мисли, че на всяка цена желае да притежава нещо. Рекламите влияят много по-силно върху децата и имат върху тях отрицателно въздействие. Затова е важно да ги научите отрано как да устояват на тези социални трикове. Детето трябва да осъзнава, че парите не растат по дърветата, а са спечелени с труд и пот. Проучванията сочат, че разглезените деца е много по-вероятно да пораснат възрастни, които са финансово зависими и които затъват в дългове.

11. Детето често се оплаква, че му е скучно.

Дори едногодишното може да се концентрира върху нещо за около 15 минути. До 3-годишна възраст децата обикновено могат да си играят самостоятелно. Ако детето не може да се справи със скуката, постоянно има нужда от внимание и родителите са се обърнали на аниматори, то това е сигурен знак, че е разглезено. Според психолозите многото играчки пречат на детето да се съсредоточи върху нещо конкретно, разсейват го и в крайна сметка не иска да си играе с никоя.

12. Детето не умее да контролира чувствата си.

Всеки човек понякога изпитва затруднения да се справи с чувствата си. Разглезените деца обаче дори не получават шанса да се научат как да приемат емоциите си. Обикновено си сменят рязко настроенията, проявяват инфантилност дори когато пораснат. За тях всеки проблем се превръща в световна драма, не умеят да потискат нито сълзите, нито смеха си. Не умеят да анализират поведението си, да говорят за чувствата и преживяванията си.

Бонус:

4 въпроса от психолог, които ще ви дадат увереността, че отглеждате правилно детето си.

Това ще допринесе ли за доброто и правилно развитие на детето?

Правя го за детето, а не за себе си, нали?

Трябва ли да харчим пари за материални придобивки, вместо да отделяме повече време, внимание и усилия?

Това ще нарани ли някого?

Ако сте отговорили на първите два въпроса с „да“, а на вторите с „не“, то можете да бъдете спокойни.