Когато сме в самоизолация, най-вероятно нищо вълнуващо не ни се случва по цял ден. Но когато вечер затворим очи, ни връхлитат такива невероятни сънища, че на следващата сутрин се чудим (ако ги помним, разбира се) откъде се взеха. И в това няма нищо странно.

Според психолози от университета в Суонзи, състоянието на изолация, в което сме в момента, води до по-продължителни и интензивни сънища. Липсата на стимулация на мозъка, докато сме между четири стени е предпоставка за промяна в съня и сънуването.

Стресът, скуката и притесненията водят до пресъздаване на емоциите от живота в сънищата. Така те стават по-емоционални и интензивни, дори да не са пряко свързани с това, с което са заетите мислите ни денем.

На много хора сега не им се налага да стават рано и да пътуват за работа, което им дава възможност да спят по-дълго. Така се удължава и фазата на съня, в която мозъкът ни е най-активен и сънуваме. Именно тя най-често е прекъсвана по средата от будилника сутрин, пише Daily Mail.

А когато сънуваме по-дълго време, това увеличава и вероятността да помним съня си на сутринта. Така той ни се струва още по-емоционален.