През последните 2 милиона години човешкият мозък е увеличил трикратно размера си, развивайки се по-бързо, отколкото при други бозайници.
Изследвайки три широко разпространени хипотези за развитието на мозъка - в резултат на климатични промени, екологични изисквания и социално съревнование - специалистите от университета на Мисури са установили, че социалното съревнование е изиграло най-голяма роля.
За да тестват трите хипотези, учените са анализирали данни за черепите на 153 хоминида от последните 2 милиона години. Специалистите са изучили местата, глобалните климатични промени по времето, когато са датирани фосилите, както и броя на паразитите и гъстотата на популациите в районите, където са открити черепите.
Изследователите са установили, че гъстотата на популациите е оказала най-силно влияние върху размера на черепа и съответно на мозъка.
"Данните от изследването ни показват, че размерът на мозъка се е увеличил най-много в най-гъсто населените райони, където степента на социално съревнование е била най-висока. Когато хората е трябвало да се конкурират за ресурси и социален статус, по-големият мозък е давал предимство", обяснява Дейвид Гиъри от изследователския екип.
Изследвайки три широко разпространени хипотези за развитието на мозъка - в резултат на климатични промени, екологични изисквания и социално съревнование - специалистите от университета на Мисури са установили, че социалното съревнование е изиграло най-голяма роля.
За да тестват трите хипотези, учените са анализирали данни за черепите на 153 хоминида от последните 2 милиона години. Специалистите са изучили местата, глобалните климатични промени по времето, когато са датирани фосилите, както и броя на паразитите и гъстотата на популациите в районите, където са открити черепите.
Изследователите са установили, че гъстотата на популациите е оказала най-силно влияние върху размера на черепа и съответно на мозъка.
"Данните от изследването ни показват, че размерът на мозъка се е увеличил най-много в най-гъсто населените райони, където степента на социално съревнование е била най-висока. Когато хората е трябвало да се конкурират за ресурси и социален статус, по-големият мозък е давал предимство", обяснява Дейвид Гиъри от изследователския екип.